Душа без подслон... Гола и наранена... Всеки може да я познае. Тя може да бъде всякаква. За неприлична сума е способна на всичко. Тя броди по улиците на прашния град и чака някой нещастен в богатството си бизнесмен да я купи. Да я купи и да я използва така, както използва химикалката си... Тогава тя е щастлива, въпреки че трябва да търпи мазното му тяло върху себе си... Има и други - бедните пияници, които избиват всеки път коплексите си като се правят на герои и унижават не само личността й, но сърцето й... Тя е душа без тяло... Тя една от тези, които единствени изпълняват ролята си на жени - даряват любов... Любов за пари! А ръцете и са груби... Не са като на онези госпожички от луксозните вили по брега на Варна... Не разбира се - на тях не им се налага да пипат по цяла нощ тела, лица и тем подобни... Тя върви по улиците и въпреки че усеща надменните погледи, главата и не се свежда дори за миг... Защото избора е неин... Тя знае какво прави и за какво го прави... Знае, че трябва да нахрани детето си, да спести пари за храна и едновременно с това да купува пиене и цигари на пропадналия си съпруг... Знае, че там някъде хубавото предстои, че време за отлагане няма... А сега ще сложи малко грим и червило и... Вие знаете...