2 мин за четене
Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, защото лично аз ще изпитам удовлетворение от това и ще ми бъде приятно да го правя. Искам да отговоря на някои въпроси, който може би си задава всеки млад творец. Понякога пиша разкази и стихове, които никога не виждат бял свят, които никога никой не е прочел и не ми е казал:"хубаво е" или "не е хубаво". Тогава много хора биха ме попитали: "Защо го правиш, след като никой не ги чете?" Правя го, защото писането за мен е много повече от това, да бъде публикувано или харесано, писането е за мое лично удовлетворение, ако не пиша това, което се лута в главата ми, няма да имам мира и покой, непрестанно ще се върти в мен,докато не подредя думите по смисъл на белия лист. А за хората? За читателите? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse