В навечерието на един от най-големите християнски празници – Рождество аз крачих бавно по алеята отрупана със сняг, не бързах, никой не ме чакаше, бях сама.
Докато вървях през празничната нощ, лутайки се от едната крайност в другата, се загледах в небето, над мен блещукаха множество звезди, една от друга по-хубави. Звездите сякаш ми се усмихваха и ми казваха здравей, но не ми се мислеше за звезди, за нищо не ми се мислеше и снегът ме щипеше по лицето, не виждах смисъл в нищо.
Духна силен вятър, шалът ми изхвърча и хукнах да го гоня, беше се приземил в краката на един скитник, опитващ се да се сгрее с клечки кибрит. Лицето му беше старо сбръчкано, но излъчваше спокойствие и топлина,излъчваше човечност. Той ми подаде шала,но аз му го оставих, очевидно имаше по-голяма нужда от него. Продължих по пътя си и отново съгледах звездното небе над мен, стори ми се, че сега има повече звезди. Гледах го колко е красиво, звездите блестяха и се замислих за красивите и истински неща в света, въпреки б ...