Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали?
Но такива като мен не си отиват от старост. Пък и вече съм я изживял.
Не зная защо пиша. И ти не знаеш! Навярно просто искам да изчистя патината от себе си. Да докажа на теб, на себе си, че още мога...
В момента съм на две стъпки от Рая. От някакъв фиктивен, псевдо Рай с пластмасова табелка пред входа.
Това е моята препоръка за там. Нека стои закрепена като виза в житейския ми паспорт.
Всички нужни ми ноти се умориха да бъдат свирени. Тъжно, пианото самотно стои в средата на празната стая. Клавишите му са потънали в прах.
Няма черно и бяло – само полутонове.
В живота няма музика, затова карам акапела... ...