1 jun 2014, 21:57

Дядото на тротоара 

  Ensayos » Personales
2274 0 4
7 мин за четене
Всички ние ги знаем, виждаме ги всеки ден, и не ги забелязваме. Възрастните хора, седнали на тротоари, столчета, в подлези, на ръждясали пейки и в мокри паркове. Те са навсякъде, стига само да се вгледаш. Ще ги познаеш по измъчените им лица, честите усмивки, мелодичните стари градски тананикания, овехтелите и опърпани дрехи, и най-вече липсата на празна кофичка от кисело мляко или консервна кутия за просия. Всеки град изхвърля старото самотно поколение там на улицата до последния му час.
И аз имам един такъв дядо. Сядаше всеки ден между 12 и 2 на обяд на тротоара до булеварда и гледаше колите. Половината ще го сметнат за смахнат, другата половина от минувачи дори няма да забележат, че е там. Всеки ден, с изключение на най-студените зимни дни и най-проливните дъждове пролет и есен, този дядо стоеше там на обяд, а аз го подминавах бързо - поредния смахнат дядка, където си говори под носа.
Така се случи обаче, че тази бяла коса, онези дълбоки бръчки, и онзи привидно разсеян, но остър погл ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Колев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??