Седя си понякога на прозореца и гледам как капките се изсипват от мрачното небе. Сякаш се е отворила някаква тайнствена дупка с голяма цедка на нея и се излива едно цяло море.
И тогава си мисля – ами ако всеки път, когато вали, едно море изчезва, а сутрин, когато ромоли – едно езерце или нещо по-малко ? Ако е така, колко жалко би било и в същото време колко красиво. Дали нямаше да гледаме на дъжда с други очи, ако знаехме какво е коствало, за да го има? Нямаше ли да му се радваме, да го ценим, дори да го почитаме, а не да го приемаме за даденост? Не мисля, че има нещо по-успокояващо и красиво от дребни капчици дъжд, които танцуват на фона на най-прекрасната музика. Мога да гледам как вали цяла вечност...
И тогава пак си мисля. Мисля си за живота. Мисля си за това какво му трябва на човек, за да е щастлив? Едно легло, където да спи, една маса, на която да се храни и едно огнище, където да се топли в студените самотни нощи. Всичко друго е плод на човешката алчност за повече и повече. Зао ...