Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих я на дъждовните капки и започна да излиза пара. Топлината на ръката ти беше непоносимо голяма. Поривът и усещането бяха безсилни да подчинят тялото ми на тази изгаряща ме сладка болка. Отдръпнах едната си ръка, но болката оставаше полепнала по нея. Все още гореше. Дори надалеко от твоята ръка, моята не спираше да изгаря. Топлината ти беше под кожата ми и нашепваше за твоето близо присъствие.
Макар и далеч от теб, ръката ми продължаваше да гори. Веднъж сетила от твоята плът, вече не беше достатъчно само да я докосва. Беше задължително да стане част от нея. Част от теб. Топлината ти стопли не само ръцете, но и сърцето. Влажността на дланите омекоти докосването и го направи по-лесно.
Целувах те ...