Един грък ми чете поезия. Стихове ми чете. Собствените си стихотворения. Аз го слушам с наслада. Искам даже да му се извиня за недоверието в началото. Хубав стих, прекрасен стих, невероятно трудно се пише. Не очаквах... мъжът е над 40, малко пълен, тромав дори изглежда, личи, че е интелигентен, но най-малко очаквах... мъж, който пише стихове.
Един грък ми чете поезия. Първо на гръцки, за да се усети мелодичността на стиха. Заслушвам се. Нищо не разбирам, само слушам. Започва да ми харесва. Той разгръща страницата, следващото си стихотворение прочита, после още едно. Чете ги леко и някак им се радва. Някак си се преобразява. Става друг. Светлината става цветна... и. Вече не ми се вижда толкова пълен с корем, не ми се вижда и толкова сериозен. Виждам, виждам... мъж с душа. Преводачката му продължава. А?! Наистина са хубави и смислени и много, много нежни. Изненадана съм. Такъв огромен мъж на възраст, с друга работа, да пише стихове. За камъчетата в реката, за слънчевия лъч, за себе си и ...