ЕДИН СКИТНИК ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не си на възраст, в която, ако започна да те хваля, ще се трогнеш, това го знам. Защото всяка твоя дума е звън, послание, магия. Невероятна сила, радост. Размисъл. Ей, човек, ти наистина си пиеш пиенето с Господ в оная Божествена кръчма. Ти наистина си Поет! Ако сложа: голям, велик, неповторим, ще ми се смееш, знам. Затова я оставам думата сама - Поет. Лиричен, нежен, уникален, пак не са думи за теб. Може би трябва да има „най”. Не знам дали и това ще е достатъчно...
Така ме излъга да те харесам, че сега сравнявам твоята дума дъжд с моята - дъжд, копнеж с моя копнеж. Твоят дъжд ме мокри, твоят копнеж ме разтапя, твоите неверници ме карат още по-силно да вярвам, твоят кръстопът ме разпъна до кр ...