Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда че някой ден ще те намеря отново. Ще се лъжа, че друг може би те целува по-добре от мен, че докосва по-нежно плътта, че става едно с твоята душа. Ще залъгвам мислите си със спомени от преди и сърцето стена ще се изгради. Стена зад която никой няма да пусна - само теб. Ти ще бъдеш там войника, който смело с демоните в мен ще се сражава. Който крепостта на мечтите ми ще защитава. Ще спасиш погубените ми мечи и ще сбъднеш всяка една - когато те намеря.

За отминала любов не ме боли, с лицето ти изчезнаха болките ми. Ще чакаш ли някой да донесе спомена за мен, някой ден, когато си далече. Някой ден когато станем прах. Ще потъваш ли в усмивката на друг, както аз потъвам в твоите очи. Ще чакаш ли дъждовете да заличат болката или ще се опиташ да я отмиеш с жива вода? Ще искаш ли да се върна, ако никога не съм съществувала? Ще ми разрешиш ли да те обичам, както никой не го е правил до сега?

Единствени по рода си са чувствата, които към теб питая. Единствени са и само аз ги зная. Единствени очи, които няма как да забравя. Единствена усмивка, която от леда ме избавя. Единствен глас, който от мрака ме спасява.

Ще те галя с моите ръце, за да оставя спомен в теб. Единствено аз, мога да галя така, както никой не те е галил на света. Ще чакаш някой да донесе спомена за ръцете ми, които те парят всяка нощ. Ще чакаш устните на друг да галят кожата ти, така както само моите докосват с пареща топлина. Ще се молиш да излизат искри от очите на всеки пътник спрял пред красотата на мислите ти, но няма да намираш мен. Ще се лъжеш, че има по-добър  човек от мен, но няма да оправдаеш очакванията си. Ще признаеш пред себе си, че само мен искаш, завинаги, колкото и дълго да е това и аз ще се върна.

Ще се върна, защото никога няма от теб да избягам. Ще изляза от сянката, в която някой ден би ме поставила любовта. Ще се родя отново, за да ти подаря любовта. Ще целувам на ново устните по-меки от памук. Ще вкуся дъха ти по-топъл от полъха на южния вятър. Ще знам, за да не ме боли. Ще залъгвам демоните с парчета месо от изсъхналата част на сърцето си, за да запазя теб в онази, която за теб всъщност тупти. Ще обърна гръб на сълзите по миналия си живот, за да разказвам на бъдещето си с теб.

Бих се била, дори и повече, за да те запазя. Бих разказвала най-магичните приказки, за да оставя на земята спомена за нас. Бих лъгала, че те нямам, за да не може никой от мен да те отнеме. Бих отрекла съществуването си, за да мога да те съхраня от себе си.

Егоистично ли е, ако искам целувките ти само за себе си? Егоистично ли е ако искам всяка вечер да заспивам обвита в прегръдките ти? Егоистично ли е, когато искам само твоят поглед да ме събужда? Егоистично ли е, да се усмихваш само за мен? Егоистично ли е да те искам смао за себе си?

Егоистче съм, защото те искам за мен! Искам да отпия от отровата на любовта и отново да потъна в погледа, който спря тъжния порив на сърцето ми. Отново ме накара да поема въздух от топлината на света и ме върна към светлината на слънцето.