ЕДНА МОЯ СРЕЩА С БЪЛГАРСКОТО
(ЕСЕ)
Дълго отлагах писането на това съчинение, не защото нямаше какво да напиша по него, а защото се позамислих коя моя среща с българското ме накара да се почувствам горд българин. Колебаех се за кое от всички български неща да пиша. За българското, с което се срещам и сблъсквам всеки ден? Всичко около нас е българско и ние сме част от него, въпреки че всеки го вижда и усеща по различен начин. Едни виждат положителните неща, други са крайно песимистични към видяното, а трети дори остават апатични.
Българите сме народ с богата история, вековни традиции, велики герои , гениални със своите откриватели и постижения. Толкова много сме се пръснали по света, че навсякъде сме оставили по нещо от себе си, нещо достойно за уважение, нещо значимо.
Много пъти съм срещал българското тук, където живея, но до сега не съм успял да го почувствам. Това стана, когато бях далеко от родината миналото лято.
Имах шанса да работя в чужбина - в ресторант, на малко курортно селище ...