Избягвам много-много да се замислям за любовта, да правя някакви жалки опити да я дефинирам, да търся причините, поради които ми се е случила, или пък ме е подминала. Любов! Толкова много написано за нея и толкова малко казано всъщност. Чудя се честичко защо ли ни е притрябвало непрекъснато да анализираме, изследваме и разнищваме всяко едно прекрасно чувство, появило се в живота ни, сякаш самите ние сме изненадани, че точно на нас може да се случи нещо прекрасно, Наказваме се със съмнения, губим се в измислени истини за неща, които просто са необясними...
Открих любовта съвсем малък. Бях на около 5 годинки и всяка сутрин се будех с мисълта за нея - как ще я видя днес, как ще ме хване за ръка, как ще ми удари плесница, ако се сдърпаме за някоя играчка в детската градина. Анди беше прекрасно момиченце, с къдрави руси букли и и светещи като пълна луна очи. Открих, че я обичам случайно, когато един ден падна на детската площадка и се разплака. Болката, която извираше от очите ù, помрачи ви ...