Не е ли странно как човек се влюбва в най-неподходящия за него партньор? При мен винаги е било така – или ще е някой прекалено кротък, нежелаещ да поеме инициативата, или пък някой сериозен, в чийто живот няма място за риск и приключения. Не мога да кажа, че ми е било скучно с когото и да било от тях, напротив – имали сме своите незабравими моменти. Но всичко е до едно време – след като мине момента на страстта, настъпва сивота и еднообразие.

            За един млад човек като мен това е немислимо. Имам нужда от адреналин от време на време. Имам нужда от някой, който да ме подкрепя, който да е с мен във всяка щуротия, която си наумя, а те не са никак малко. Имам нужда от някой, който да ме приема и харесва такава, каквато съм, а не каквато му се иска да бъда. Някой, който да ме обича с цялата ми лудост. Защото аз съм просто едно лудо дете, което не може да потисне желанията и емоциите си.

            Надявам се скоро да срещна този някой, защото ми омръзна да бъда изоставяна и неразбрана. Никой не разбира „как може човек на 20 години да се държи по този начин – като малко дете”. Ами, може! Това съм аз – едно дете на 20. Какво лошо има в това? Нужно е понякога да се отпускаме, да даваме свобода на емоциите си. Затова не ми остава нищо друго, освен да се надявам… Да се надявам, че ще срещна този някой, който ще ме разбере!