Защо чувствам деня като нощ?Нещо тук не е наред!Не знам какво ме плаши първо.Не знам защо напрежението ме изпълва,но знам какво е усещането да имаш глас в главата си.Не не съм луда!Но всичко това е много странно.Гласът ми говори нещо,шепти ми,а аз не го разбирам,той започва да крещи,а аз искам само да избягам,но не мога..Той е като потайно лице,което се е скрило в мен.Лице,което се буди щом затворя очи,лице,което виждам когато лъжа..лице,което се смее смрaзяващо всеки път,когато пропадам.Този смях е пронизващ,сякаш иска да срине всичко,което съм създала.Безсилна съм пред него,а той сякаш ми казва"Провали се,провали се!Глупачка!"Не мога да се държа повече.Желанието да се боря ме напуска.Дори светлината ме предава,обръща ми гръб и ме оставя на зловещата нощ да разкъсва плътта ми като освирепял звяр.Не мога д приемам повече това-да си затварям очите като слепец,да се правя,че всичко ще се оправи..а то става по-зле.Не е както преди.Казвам всичко,което ми е на душата,но май съм го казвала в ...