Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона, придърпвайки надолу късата си пола.
Големи очи.
Дълги мигли.
Порозовели устни.
Но тъжна усмивка.
Докоснах тялото господне. Капки кръв обагриха дланите. В погледа му открих не само страдание, но и замечтаност.Той също мечтаеше. Значи мечтите не са глупаво разхищение на мисловния процес. Светът става по-истински, ако се стремиш към целите си безкористно. Въпреки, че ме убеждават в обратното, говорейки, че съм наивна, вярваща в сънищата.
В съня, пълен със смисъл и топлина, докоснах тялото господне. И видях отговорите на многото въпроси в очите на разпнатия Христос.И повярвах-в невъзможното. Разкрих душата си към вярата, любовта и надеждата. Докоснах част от себе си. И спрях да задавам въпроси ...