Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината...
Неангажиращата покана за кафе от една стара приятелка се превърна точно в това, което очаквах. Е, поне бях подготвена. Когато след шаблонния ми въпрос "е, как я караш от последната ни среща?" започна потокът от думи, аз спокойно стоях на червеното кожено диванче в кафето, гледах отрепетирано състрадателно и от време на време кимах и се възмущавах. Тя започна от провалените си планове за weekend-а, продължи с това как се е издънила на един важен изпит и накрая, естествено, стигна до разклатилите се взаимоотношения между нея и гаджето и. За момент помислих, че това ще продължи повече от 100 годишната война, но тя все пак затвори темата с една дълга и драматична въздишка. Отпи от вече изстиналото си кафе и попита "А ти?". Отговорих, че не ми се случват такива неща и чукнах под масата. В действителност животът ми наистина, сякаш никога до сега, не е бил по-подреден и чудесен. Всичко в училище беше ОК и от шест месеца бях нечия "принцеса". Е, всъщност като се замисля... Стоп! Не си довърших изречението и се усмихнах. Та нали точно това безкрайно дърдорене и оплакване ме отегчаваха до сега. На косъм бях и аз да се впусна в анализи на връзката си и чертежи на бъдещето. Замислих се - дали наистина имам нужда от това?
Според изследвания ние - жените - изговаряме средно по 20 000 думи на ден и всеки нормален човек би потвърдил, че за да сме щастливи, се нуждаем да говорим - много и на всякакви теми. А най-облекчени сме, когато просто си излеем емоциите и се оплачем едно хубавичко как "все на мен се случва" и за липсата си на късмет. Наистина ли споделянето ни прави толкова щастливи или самозаблудата, че човекът отсреща искрено се интересува и ни съчувства, и ни разбира? Истината е, че всички сме егоисти, когато се отнася до това да се отървем от мислите, които ни тежат и използваме приятелите си като отдушник. Толкова е просто, та ние не сме склад за чувства! Колко дълго би могла да живее една болка, ако е неизплакана и колко емоции, мечти и разбити очаквания може да побере една душа?
Казват, че в основата на една успешна връзка са разговорите. Защо в такъв случай ни е трудно точно с най-близкия си човек да споделим най-близкото на сърцето си? Всички имаме нужда от социален живот, както артистът има нужда от публика. Но наистина нужен ни е някой, който знае какво говорим и му пука. Цял живот търсим идеалния слушател в лицето на партньора си... И когато го намерим, вече сме се уморили от говорене и той е този, с когото искаме да помълчим и да можем да си кажем "обичам те" без думи. Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината...
© Таня Атанасова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря отново на всички за хубавите думи!
-
ее...очарована съм...и това рисуване с очи на тишината...хубаво е.
-
Добре си схванала психологията на контактуването. -
"Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината..." Обичам творенията ти!
-
Поздравления и от мен!
И все пак, толкова е трудно да намериш човек, с когото да помълчит заедно. Дълбоко се съмнявам, че повечето успяват. Дори и щастливо женените понякога са заедно заради съвсем други причини... -
Хубаво е!
-
Вече те виждам бъдеща психоложка!
Поздравче, Таня!
-
да помълчим за смисъла пък.... то кафето си ухае ....
-
Мерси!
-
Мъдра си Пош!Много ми хареса!
-
Оставам без думи пред теб! Само ще кажа, че чета творенията ти с истинско удоволствие и на един дъх. Нещо повече, с удоволствие препрочитам най-любимите от тях! ...
-
Добре познаваш езика на любовта, Таня.
И женската психология...
Хареса ми това есе и се замислих. Защото и аз съм бъбрива - и все се обяснявам, и все съм виновна...
Поздрав! -
Е,Таня, затова жените живеем с 10-тина години по-дълго от мъжете...защото говорим,споделяме и имаме по-пряк и лесен достъп до емоциите си. Но без мъжете не можем, обичаме ги и с удоволствие мълчим и рисуваме с очи тишината. Поздрав!
-
Замисли ме, Таня! По отношение на голямото говорене като типично женска черта
Поздрав и от мен! -
Много ви благодаря за отделеното време, радвам се, че ви е харесало!
-
Прочетох с огромно удоволствие!Поздрав!
-
"Езикът на любовта е рисуването с очи на тишината..."Много мъдро си го казала!!!хареса ми!!!Поздрави!!!
-
Ех, Миролюба, как добре си ме разбрала!Зарадва ме.
-
Любимото женско хоби - "ходенето по кафета" - психологилята на споделянето,оплакването като синдром на нуждата да се почувстваме значими...есето ти задава много въпроси - Защо обичаме да се оплакваме и изпитваме някаква перверзна наслада от това "да не ни върви"?Харесва ни да чуваме,че сме вечно неоправдани,че заслужаваме много повече...а когато сме щастливи нуждата от ходене по кафета отпада - страх ни е да споделим,че всичко е наред...защото в щастието е за лична консумация,а неудачите - трябва да са всеобщо достание...защо българсите кафета винаги са пълни?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
