Фалшива кожа

     Наистина ли светът е толкова лош? Ами да, добрите хора са на изчезване, ако изобщо са останали такива. Всички са облекли онези бели дрехи, които понякога са толкова прозрачни, че се вижда това безразличие, което всъщност е главният причинител. Ами добре де, Ани влиза в магазина, там Рени купува си нещо. Съвсем случайно Рени изпуска парите си без усети, Ани, естествено, отива и й ги дава, а Рени си ги прибра с онова същото безразличие, без дори да каже „благодаря”. Ами ако Ани беше като нея, ако си ги беше прибрала?

     Може би всичко опира до възпитание. Ако родителите ни са ни възпитали да бъдем лоши и да не поглеждаме по-далече от носа си, тогава вече никой няма да може да ни промени, защото както имаше една поговорка „Вълкът козината си мени, но нрава не!” А може би трябва да сме такива, за да успеем в живота си.

     Всички ние сме потънали в себе си и не се страхуваме да смачкаме дори приятелите си, за да достигнем до облагата. Ами да, ще я оставим само за себе си, без да помислим за другите и няма да ни мигне окото. Всеки гледа да обиди другия по някакъв начин, за да бъде той най-великият. А всъщност ще е едно нищо, отнасящо се с приятелите си като с парцали. Един такъв човек не заслужава да има приятели. Не може само ти да имаш хляб и да се скриеш в единия ъгъл да ядеш, докато всички други са гладни. Каква съм аз ли? Аз съм същото нищо, за което пиша от половин час. Облякла съм същите бели дрехи и от време на време се смилявам над гладните си приятели и давам от хляба си.