<ФРАГМЕНТИ>
Самотата :
Самотата, това е чувството, чиято истинска сила могат да изпитат само онези, които са осмислили заобикалящия ги свят. Защото подобно на любовта, мъката, страданието, щастието, тя е тясно свързана със заобикалящото ни пространство (битие – небитие; жива – нежива природа). На практика човек, който не е имал допир със света, т.е. житейски опит, не знае какво точно представлява самотата като чувство. Това е така, защото по пътя на логиката, щом този човек не е имал досег с външни фактори, значи по същество той не се е привързал към нещо, от което като се отдели, да разбере какво е самота.
Но истинската самота – това знаят само онези, които мислят . . .
Човекът живее сред милиони себеподобни, а все пак е най-самотното създание. . .
Всичко произтича от това, че човекът е мислещо същество. А осмисляйки случващото се около него. . . или накратко – оставайки насаме с мислите си, човекът прави крачката към космическата самота . . .
Човек, който не мисли, никога няма да е самотен . . .
Парадоксално, но факт – мислейки ние сме самотни . . .
Мисловната функция е най - самотното действие . . .
Спрете да мислите и няма да сте самотни . . .
В момента мислите над написаното . . .
Изводът – Човекът винаги ще бъде най-самотното създание, въпреки че живее сред милиони себеподобни. . .
© Сим Todos los derechos reservados
Плаках от умиление пред твоите прозрения, като например, че "всичко произтича от това, че човекът е мислещо същество" или че "живее сред милиони себеподобни".
Безспорно, изисква се голяма ерудиция и продължителен "досег с външни фактори", за да напише човек, че една "функция" може да бъде "действие". Айде да не използваме, само, думи, на които не знаем точните значения.
Мога да предположа, че трябва човек да е имал голям "допир със света", т.е. "житейски опит" за да пише на 20-годишна възраст със стила и мирогледа на ранен пубертет. Поздравления.
В момента "мислиш ли над напис(р)аното"? Съмнявам се.
.киндаЗ иксротазилароМ