Гледането, съзерцанието и прославянето
Гледането и съзерцанието – те са в основата, на всяко мислене, медитация, действие и успех – те са началото на всичко, което човек прави, и са често и най-доброто, което човек може да направи в даден момент. Например, доволен си от някой човек, или недоволен погледай го известно време – ама тук не се говори за гледане с очите, а за вътрешното умствено гледане. Като гледаш нещо известно време, ти започваш да мислиш за него. Точно това е момента на преход към съзерцание – раждат се мисли, от които ти се разказва реалността, истината за предмета – ти го опознаваш.
И не само започваш да го опознаваш, но го и приемаш (малко) – например, не обичаш математиката, но ако гледаш едно видео за уравненията, или интегралите, започваш лако да приемаш тази материя и елементарно да мислиш – значи налице е лека зацепка – така придобиваш елементарна склонност да мислиш за тези неща. Не искаш да четеш дадена книга - дръж я, гледай я, отвори и прочети едно изречение, ...