Онази любов, която те кара да трепериш, когато чуеш гласа му. Онази любов, която би те накарала да направиш всичко, за да я имаш и/или задържиш. Не си ли мечтала за нея - истинската, без лъжи, изневери, тайни... Сигурна съм, че поне 9 от 10 хора са я получили, а половината не са я оценили - после съжаляват, но вече е твърде късно за съжаление. Или пък знаят, че я имат, но не знаят как да я запазят... любовта... голямата - чиста като бистро море, на което можеш да преброиш и пясъкът дори, но края да не можеш да видиш. Случвало ли ти се е да я имаш и да я загубиш, защото правиш огромни грешки или за отсрещния няма значение дали ти ще си с него за цял живот или ще е някой друг...
   Ами несподелената? Колко хиляди пъти си била наранявана? Да го желаеш толкова много, а да нямаш никакъв шанс! 
  Прекалено много пъти съм съжалявала за това, което правя - както съжаляваш и ти, как едно увлечение може да погуби истинската, единствена, голяма любов? Важното е да не повтаряме грешките си, защото за 2ри път, това не е грешка, а избор!
  Да искаш да викаш, да крещиш,  но никой да не те чува, за да не се налага да лъжеш, че си добре. Да искаш да върнеш времето назад не за да промениш началото, а за да промениш краят.
  Какво за теб е любовта сега? Съществува ли вечна любов или след време изчезва и остава само уважението и мисълта за препитание? 
  Казват, че любовта боли! Но не е така - боли от лъжите, от прошките, което даваме за да задържим даден човек в живота ни, от пораженията които понасяме. Няма човек, който не е мечтал за тази прочута голяма любов. Има ли по хубаво нещо любимият ти да мисли постоянно за теб, за вашето бъдеще, да прави компромиси, да се жертва, да не спира да те изненадва по прекрасни начини, да показва, че ти си всичко,  от което той се нуждае и да не оставя никакви съмнения за обичта между двама ви. Но понякога не трябва да забравяме, че във всяка връзка има изпитания- без дъжд няма да можеш да видиш дъгата, ето така е и в любовта- днеска летиш от щастие, утре пълзиш от мъка...
   Нека да се върнем към светлата страна на любовта. Сещаш ли се за момента в който, той ти звънеше през нощта за да ти каже, че те обича, или все още няма такъв момент? А моментът, когaто четеш есемесите му отново и отново и несъзнателно се усмихваш?
   Не мисля, че има думи да опишат голямата любов, защото тя се различава от другите, къдeто не е важно той да е богат или тя да е 90 60 90, където килограмите, годините, разстоянието cа просто числа. В крайна сметка не всеки успява да я намери, защото тя самата го намира. И знай, че сърцето много пъти се влюбва, но само веднъж обича, а когато това стане със сигурност ще почувстваш този път.
Знам, че през цялото време не споменах никакво име, но в съзнанието ти изникна един единствен човек ТОЙ/ТЯ!