Доста често срещам аналогия на живота с хазарта. Било то покер или рулетка, или нещо друго... Аз, например, преди време, когато работех в бингозала, оприличавах живота на бинго. Или по-скоро някакъв вид равносметка; числата излизат - не поред, но светват на таблото и човек може да се замисли: „18" - тогава завърших гимназия; „25" - тогава се омъжих; „60" - пенсионирах се (примерно)... И т.н. докато гласът не каже „край на играта".
Но след толкова „хазартни" аналогии си задавам въпроса: Наистина ли животът е хазарт? И трябва ли да умеем да блъфираме, за да успеем? И трябва ли да опитваме винаги да прецакваме другите, за да постигнем каквото и да е? На този етап на моя живот не мога да кажа, че съм постигнала много, но не и малко. Няма да правя сравнения, защото винаги ще има по-успели или не толкова - въпрос на приоритети и ценности. Но мога да кажа с ръка на сърцето, че нито когато ме приеха студентка съм прецакала някой, нито когато завърших образованието си; не блъфирах, когато се ом ...