„...хората сега, както и в миналото, са започвали да философстват

поради учудване”

Какво е учудването? Това е момент, след който човек започва да си задава въпроси и

преосмисля дотогавашните си ценности, ако те са истински въпроси, човек несъзнателно

започва да философства относно света около себе си, макар и то донякъде безцелно.

Всеки мисли, но не всеки си задава истински въпроси и търси техните отговори. В живота

на всеки мислител е имало ,,гранична ситуация” или момент на учудване, след койт неща, които преди е смятал, че не засягат него, стават някак си много важни,

екзистенциални, но едновременно неизвестни и трудни за отговаряне. Тогава започва задаването на въпроси и философстването. Но въобще защо го прави човек това? Този стремеж на човека донякъде определя смисъла в живота му.

Вероятно няма животно, което не е мислело. Разбира се, мисловната дейност на една

котка и това на човека се различава, но и двамата са мислили дали да тръгнат наляво или надясно. Колкото и това да е мислене, в него няма нищо същинско. Истинското мислене или философстването се състои в задаването на въпроси, които са сложни, на тях не може да бъде отговорено лесно. Те са някак всеобхватни, фундаментални. Засягат както света, така и смисъла на живота на човека. Философски са въпросите на Кант, които той определя като главни за философията: Какво мога да знам?; Какво съм длъжен да правя?

На какво мога да се надявам?;Какво е човек?

Как е започнал човек да философства? Както е твърдял Аристотел, то е започнало с

учудването. Според Карл Ясперс философстващия човек е имал момент на ,, гранична ситуация”, след която започва истинското съществуване на човека. Той отхвърля дотогавашните си разбирания и започва да мисли върху нови ценности. Една гранична ситуация е ,, среща с неизвестното”. Тя може да бъде болест или смъртна опасност. Такъв момент е нужен, тъй като без него философът няма как да стане философ, няма как да

продължи напред или както е казал Декарт: ,, За да откриеш истината, нужно е поне

веднъж в живота си да подложиш всичко на съмнение, доколкото е възможно”. ,,Срещата

с неизвестното” е нужно за истинското мислене. Доказателство за това е живота на Буда,

който първоначално е водел охолен живот, но вглеждайки се в този на хората и там

откривайки смъртта и болестите, започнал да странства в търсене на истината. Разбира се

това учудване не е нужно да бъде нещо толкова разтърсващо. За истинския философ и

въпроса: Защо слънцето е жълто? също поражда учудване.

Защо хората се учудват и започват да мислят? При първата среща с неизвестното, то им

изглежда някак необяснимо, поради това тогава се задейства онова в човека, което го

кара да се превърне в човека в търсене на смисъл. Самият човек винаги се стреми да

намери смисъл и обяснение за нещата, които среща. Той иска да разбере. Той търси някакъв смисъл в света, това поражда любопитство у него. Както е казал Албер Камю: ,,

Този стремеж към единството, към абсолютното разкрива основното движение на човешката драма”. Човекът сякаш по рождение е готов да търси абсолютното, истината. А именно този стремеж на човека, самият процес, да осмисли живота, в който живее го кара да живее. Подобно е и в източната философия, където пътят за достигането на една цел е по-важен от самата крайна точка.

Учудването е важно за философстването на човека, както и последвалото задаване на

правилни въпроси и отговарянето им. Хората както в миналото така и сега продължават

да си задават същите въпроси и да търсят отговорите им, но някакси така всички попадат в един кръговрат от учудване и задаване на въпроси, от който няма изход. Жалко за човека, че той никога няма да достигне до истината. Той всякога ще продължи да прилича на Сизиф, който бута камъка