Идването на хората
Беше нощ, Слънцето изгря и стана ден. Това бе денят, в който се роди човекът.
И в този ден нехората се събраха да заседават, призовани от най-мъдрия сред тях – този, който знаеше всичко.
- „Защо ни събра, мъдрецо?”, попита един от младите нехора.
- „Днес се роди човекът – този, който ще унищожи много от нас”, отговори мъдрецът-пророк.
- „Но как, та това е просто човек, той е безсилен в сравнение с нас. Не сме решили, не сме го унищожили!”, провикна се един от най-силните нехора.
- „Но ние не можем да убиваме някой, който нищо не е направил... а и, да ви кажа, тяхната мръсотия ще пробуди много велики души. Не можем просто да ги избием,” отвърна мъдрият нечовек.
- „Какво предлагате да сторим?”, попита нечовешки глас.
- „Нека оставим тази планета, тя вече не е за нас. Нека отидем някъде, където хората никога не ще ни стигнат,” заключи мъдрецът, след което тръгна към небесата и необятния космос с тези, които го последваха.
Много обаче не пожелаха да се разделят с земната ...