Защо се лъжем? Продължаваме да живеем в нашия измислен свят -защо? Кому е нужно това? Продължаваме да строим с невидими тухли стена, на която дори вече не можем да се подпрем, която вече не виждаме, защо? Говорим думи, които дори не съзнаваме, че изричаме, изхвърляме ги без значение какво значат те, какъв смисъл носят, по какъв начин достигат до нас… Грозно е да живееш в илюзия! В илюзия, чиито автор си самият ти. Сякаш играеш нечия открадната роля по задължение. Аз искам моята роля, с моите реплики, с моите костюми… Искам моите думи, които и днес са истински. Нима е толкова трудно да бъдеш истински? Поне пред себе си, бъди честен пред себе си, а след това пред мен. Продължаваме да живеем в някакъв измислен свят, където правим всичко ”насила” - без чувство, сякаш не си способен да изпитваш каквото и да е сега... А аз си мислех, че започвам да те опознавам, че започваш да се променяш… Сега се вглеждам и виждам чужди очи. Къде са твоите, онези старите, къде ги захвърли, а с тях и всичко ...