За повечето хора има смисъл. Когато можем да гледаме на него чисто физически, животът е лесен, естествен процес, който просто трябва да се живее. Но ако приемем тялото като дом на една объркана душа, дошла тук на земята да се преоткрие и развие, тогава става много сложно съществуването ни. Как е възможно човек, който не знае какво иска за душата си, да може чрез тялото си да задоволи нейните нужди. Всеки си пожелава щастие, а щастието е относително понятие. То е различно за всеки. Щастлив може да бъде човек от притежанието на вещи, от постигането на професионални върхове, а може да има всичко това и да се задушава от живота си. В повечето случаи заклеймяваме за луди и отбягваме хора душевно неуравновесени, но никой не се пита защо са такива и как може да им се помогне. Хората сме социални същества и колкото и да вярваме, че в самота постигаме мъдрост и спокойствие, не можем да отречем, че тази мъдрост за самите нас е нищо, ако не я споделим с другите. Устроени сме така, че можем да се радваме на живота само ако го споделяме с другите. Факт, който аз лично исках да опровергая, но колкото повече се изолирам от хората, толкова повече имам нужда от тях. Може би точно тук трябва да открия смисъла на съществуването си. Да давам и получавам ЛЮБОВ, принцип, според който се опитвам да живея.
© Нели Мирчова Todos los derechos reservados