Представи. Някакви илюзии от паяжини. Намокряни от дъжда. Полюшвани от вятъра. Една жена, с дълги хубави коси, се е спряла, замаяна от юлския шепот на Витошка, със светнал поглед в тъмносинята дълга рокля от трико, която е изложена пред един магазин, на сергията... Жената купува роклята. Дните й са чудни, трепетни, в отривисти малки потропвания на детско сърце в утробата й...

Реалност. Филигранен миг - да съм сънувала, по-красива е от всеки изсънуван миг. С фотоапарата снимам всеки неин миг. Зад обектива съм и съзерцавам светналите очички на дъщеря ми как гледат детско филмче. Чудничка е!

И страх се е свил като зверче в сърцето ми. За нея. Той е като сянка, неотлъчно чувам го след мене да върви... Зная, няма щастие без сянка. Тя е страж на обичта. Остават ярки споменът за младата жена с дълга тъмносиня рокля, която цялата се вслушваше в потропванията на детското сърце на още неродената си дъщеря...

Обичам тази моя радост, тази грижа, тази болка - дъщеря ми! Моята реалност - изненада, предизвикателство и смисъл...