Мери искала да сформира курс за личностно развитие, но задачата ù се струвала трудоемка (имала си друга работа, трябвало да направи описание на курса, да му измисли име, да намери учебно заведение за представянето му), затова все отлагала. Един ден, както си работела на бюрото, я осенила мисълта да отиде до едно определено учебно заведение, просто ей така. Любопитството ù надделяло и тя решила да последва своето хрумване. Взела такси и отишла. Прекачила прага на сградата и се попитала сега какво да прави. Погледът ù се насочил към вътрешния телефонен указател. Били изброени различни факултети. Откроил се „Човешки взаимоотношения”. Отишла точно там. Влязла в кабинета на секретарката, но там нямало никой. Надникнала в съседната стая. На бюрото седял мъж. Оказало се, че това е ръководителят на факултета. Попитал я дали може да ù помогне с нещо. Без да се замисли, Мери му отговорила, че е дошла тук, за да преподава курс за личностно развитие. Той я погледнал с вторачен поглед и ù казал, че ...