MAGO1 (Димитър Митрев)
10 53
20 feb 2009, 21:32

Ирония на разума 

  Ensayos » Filosoficas
2618 0 6
1 мин за четене

"ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ТИ СЕ СЛУЧВА, ДОКАТО СИ ПРАВИШ ПЛАНОВЕ ЗА ЖИВОТА."

                                   Джон Ленън

 

  Аз много харесвам тази мисъл! Сега ще се опитам да ви обясня как си го представям и дано не ви се сторя голям песимист! Определям себе си като ПЕСИМИСТИЧЕН ОПТИМИСТ (не вярвам на нищо и на никой, а в следващия момент твърдя, че няма невъзможни неща, а има само неща, които стават бързо и такива, които стават бавно). Ето, вижте моята теза за живота: Представям живота си като един ГЕВГИР (метален съд с много малки дупчици) като едно огромно такова чудо и човечецът, един такъв мъничък, си ходи вътре в него и по цял ден запушва дупките, за да му е по-удобно и да не се спъва и да пада. В същия момент щедрата ръка на съдбата пък изсипва отгоре му всякакви гадости и колкото повече са дупките на гевгира, толкова по лесно те изтичат и изчезват. А колкото повече дупки е запушил с труда си малкият човек, толкова повече затъва в тая гадост(искам да поясня, че като казвам дупки имам предвид знания, притежание и облаги, които малко по малко трупа човек с труда си, като се лишава понякога от най-съществените и най-съкровените си потребности) и така в един момент, точно когато вече започва да се дави, същата тази щедра ръка на съдбата идва хваща гевгира и го изсипва в мивката. И така с малко повече късмет, ако човечецът успее да се задържи за сифона и не бъде завлечен от гадостите, които с много труд е задържал при себе си, като е запушил дупките на невежеството си и беднотията на душата си, има късмета да не бъде погълнат от канализацията и изхвърлен на бунището на съзнанието си, успее да се посъвземе от нещастието си и шока, съумее да продължи напред, да спаси себе си и душата си стига пак до същия гевгир, покатерва се с много труд, влиза вътре, вижда колко много дупки са останали и зеят, запрята ръкави и започва отново и отново да ги запушва, въпреки че вече си знае какво го очаква, но не спира, защото така му харесва! МАЙ ВСИЧКИ СМЕ МАЗОХИСТИ? Аз лично вече няколко пъти влизам в гевгира! Обещавам, че този път вече преди да запуша всички дупки ще си направя канализация!

© Димитър Митрев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах!Поздрав!
  • .. хареса ми.. Оригиналност и същевремено баналност сведена до кухнята..Авнгарден Битовизъм ли да го наречем или Битово-Кухненски Авангардизъм Както и да е ти си имаш сигурно собствено виждане по този въпрос..затрупваш се в благини и всъщност, те са твоята житейската клоака, в която киснеш сам себе си..ще помисля върху тази идея..Интересна гледна точка..
  • Много ми хареса философското ти есе!
    Актуално и мъдро послание съдържа!
    Моят девиз е, че животът е усилие,
    което винаги си струва. ))
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • С финала ( моментът с канализацията ) наистина потвърждаваш, че си "ПЕСИМИСТИЧЕН ОПТИМИСТ" , но в това няма нищо лошо. Каквото и да ни се случва, най- важното е да не се отказваме и да продължаваме Макар и банално е истина...
  • Между другото аз съм на същото мнение, макар че разликата между твоя и моят живот със сигурност е огромна. Поздравявам те за написаното.
  • Наистина в живота всичко е преходно,но докато разберем това просто не остава време за живот!!!.....И все се питам:Разбрах ли това най-после???
Propuestas
: ??:??