Уморих се.
Уморих се да лъжа, да се заблуждавам и сама да си поставям граници. Уморих се да съм все една и съща - неискрена.
Аз просто играя. За да бъда това, което другите очакват да бъда и се убеждавам, че именно това е доброто за мен, за да живея в мир със себе си.
Но се уморих. Все по-трудно ми е да поддържам илюзията и да се събирам в границите.
Искам да остана гола - да сваля от себе си тежестта на маскарадния костюм, воала на лъжата и одеждите на
усмихнатия клоун без проблеми.
Искам да остана гола. Нямам сили за нов маскарад, неистово искам да се разделя със стария.
Казват, че живота е сцена и всички ние сме актьори. Това ли правя аз? Живея истинският живот?
Значи ли това, че желанието ми да спра да играя означава, че съм уморена да живея?...
Не! Аз просто искам да сваля фалшивостта. Тежи ми! Искам да съм гола...
Но човекът е човек, защото е избрал да носи дрехи...