Истината е една. Хората са различни и я интерпретират според възпитанието, възгледите и убежденията си.
Това, което за мен е истина, за Вас е лъжа!
Моята съвест не ми позволява да лъжа. Заслугата е на моите родители, на първите 7 години – най-важните в живота на човека.
Вярвам само на децата, на чистите им души, неопетнени и прями.
Насила не можеш да ги накараш да те обичат. Какво правим ние, големите? Обичаме за пари, лукс и власт. Продаваме истината и невинни
попадат в затвора. Спестяваме истината за лекарските грешки и хората умират без време. Крием лицата си зад маски и лъжем ли, лъжем безсрамно. После се молим в храмовете и палим свещи.
Истината може да се премълчи само с благородна цел – да спасим човешки живот. Да вдъхнем сила и кураж, желание за живот и да преборим болестта. Само в този случай лъжата е оправдана, другото е вятър.
Не може за работника и работодателя истината да е различна. Тя е една.
Едните не плащат, другите не работят.
Вината е някъде горе, високо по етажите и долу в търпението на народа.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Истината - премълчавана, интерпретирана, различна за всеки от нас »