Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност...
Да... интересно е времето, в което живеем, но щастливи ли сме?
Парадоксът, на който не можем да отговорим, а и да разрешим е - защо не се опитваме да променим средата, в която живеем? Защо не променяме събитията? Защо животът ни се носи по течението, а ние все се оплакваме от него?
За съжаление като отмине водещата новина или бедата, която ни е сполетяла, ние слушаме и си представяме какво ще е ежедневието ни след няколко години (10, 100, 1000...) - не се знае колко. Да, надеждта крепи човека. И разбирам колко интересни същества са хората - когато след 10 дни ни очаква празник, ние не мислим какво ще правим тези 10 дни, а мислим за празника. И точно от това наше "пренасяне в бъдещето" се възползват управниците ни. Прикриват истината, манипулират избора ни, не спират да обещават какво ще е положението ни след неопределено време. Да, това е истината... горчивата истина...
За истината няма точно определение, няма дума, с която може да се сравни. За нея стотици са умирали, хиляди са писали, безброй желаят да я чуят. Макар и горчива, истината е много по ценна, дори от най-сладката лъжа. И единствените, които имат смелостта да я кажат са народните певци - поетите и писателите. Не управляващите, а поетите и писателите са нагърбени със задачата да я пресъздават, макар и понякога по ироничен начин. За пример може да посочим Стендал в "Червено и Черно", друг, който с живота си е заплатил за нея е Гео Милев в поемата "Септември", горчивта истина за националната ни същност в следосвобожденската епоха е и "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, който според някой от критиците е убит от своя герой.
Всеки поет, писател, летописец, казва истината, независимо, че е пречупена през ъгъла на неговия талант. Макар и горчива, тя трабва да се знае. Хората искат и трявба да я знаят. Пример отново може да потърсим в литературата - разказа "Лудата" на Елин Пелин.  
Но не само лудата иска истината, искаме и аз, и ти, и всички онези, на които им е омръзнало да чуват само лъжи.  Тя, истината, е нужна навсякъде. В живота, защото без нея сме като в измислен свят. В управлението, защото е лошо да чуеш, че икономиката е в подем, а в същото време да нямаш и хляб. В любовта и приятелството, истината е онази почва, от която се раждат красивите, вечно зелени "цветя".
Но за съжаление всеки лъже - няма човек, който никога на е лъгал, по простата причина, че несъвършената система, не може да е изградена от съвършени елементи! Но по-важното е да си отговорим на въпроса: "Защо човек лъже?". Какво ни подтиква? Липса на смелост или навик е лъжата?От кога човек започва да лъже?
Лош факт е, че човек започва да лъже още в най-ранна възраст. Децата - защото се страхуват от физическо или морално насилие, младежите - за да се впишат в дадена компания...
А възрастните? Защо лъжат те? Може би, за да предпазят децата си, за да оправдаят себе си или просто по навик от детските години?
За съжаление се получава един омагьосан кръг. По този начин самият живот се превръща в лъжа...
А къде остана истината? Горчивата, но желана истина?
...Чували сме и за благородната лъжа, но що за благородство е това да лъжеш? Но макар и благородна,  лъжата си остава лъжа. Не бива да скриваме истината, защото тя е от малкото неща, които не търпят да са в сянка. Макар и да боли от нея, макар и да поражда омраза - истината си е истина. Нужна, желана, понякога премълчавана, понякога убиваща, тя е един безспорен стожер на щастливо съществуване и спокойно битие. Тя гали самочувствието, но и пронизва сърцето. Тя убива, но и ражда красота...
Защо си толкова нужна, горчива истино?