Истинският дисидент срещу неолибералния глашатай
Дисидентът е човек, който във време на налагане на абсурди от страна на управляващия елит, не е оставил съвестта си да заспи. Дисидентът може да изглежда непоколебим и суров, но понякога е самотен, защото макар всички да искат свобода, не са много хората, които са готови да платят цена за нея. А дисидентът е решен. Дисидентът е някой, който активно възразява при диктаторски и тоталитарни режими. Той не възприема общоприетото или налагано мислене, доктрина, политика, институция, власт.
Думата "дисидент" произхожда от лат. dissidens, dissidentis "този, който седи отделно", "този, който не е съгласен, който има различно мнение". За първи път терминът е употребен през през 1766 г. По адрес на протестантите.
През средните векове „дисидент“ е обидна квалификация, с която е „дамгосан“ отстъпника от вярата или еретика, а след Реформацията понятието става синоним на противопоставяне на господстващата доктрина в конкретна страна. С течение на времето обаче съдържанието на термина се променя от „отклонилият се от правата вяра човек“ в борец срещу налагането чрез инструментариума на властта на една господстваща вяра. Понятието придобива политически смисъл през 1940 г., във времето на възникването на тоталитарни системи като тази в СССР.
Днес можем да приемем, че истинското дисидентство се бори основните човешки права (правото на живот, свобода, равенство пред закона, свобода на съвестта, свобода на словото, на труд, личен живот, собственост, достъп до информация, тайна на личната кореспонденция, свобода на сдружаването) да не бъдат нарушавани в обществото.
Истинските дисиденти разбират, че правата не са се появили от нищото, но произхождат от конкретен Източник. Източник, който не само има представа за добро и зло, но и е вдъхнал съдържание в ДНК-то на тези категории; който не само се противи на всеки опит за деспотично налагане на субективните правила на нечие его, но и зачита достойнството на всяко човешко същество; който знае какво е да се задушаваш от робството и затова се бори за правото за всяка глътка въздух свобода за себе си… и за другите. Затова е присъщо истинските дисиденти да имат отношение към християнството.
Защото Христовото учение и движение е дисидентско в своята същност. С началото на своето публично служение Господ Исус Христос се противопоставя на силните на деня – религиозните водачи и старейшините, управниците на народа, на общоприетото или налагано мислене, доктрина, политика, институция и власт заради диктаторската същност на управлението, което не води към Бога. Той се противопоставя със силата на Словото и с покорството към Отец. Противопоставя се до такава степен, че дава живота Си, за да разкрие, че свобода, достойнство, смисъл има само в познаването на Този, Който е Пътя, Истината и Живота. Затова колкото и политически некоректно да звучи, простичката истина е следната: няма правилно разбиране за човешките права без осъзнаване на факта кой е техният Източник и какви всъщност са тези права.
Днес обаче защитниците на новите „свободи“ наричат права неща, които не са такива – именно поради непознаване на Източника на правата. Защитниците на новите „свободи“ пропускат например да прогласят от високата трибуна на неолибералната медийна среда, която ги обслужва, че не съществува право на самоопределяне на пола и на сексуална ориентация. Неолибералните борци за нова социалистическа правда мълчат по въпроса за това, че такова право не е съществувало и никога няма да съществува; независимо от прогресивните заблуди, които глашатаите на новия социализъм искат да внушат на нормалните хора.
Но света днес сякаш се е променил и с бесни темпове се е устремил към самоунищожението си. Сякаш идеологическия заряд на новия социализъм наистина успява да разгради моралните устои на обществото чрез извращаването морала; чрез подмяна на същността на пола; чрез целенасочения и методично осъществяван стремеж към разрушаване на нормалността.
Колкото и прогресивно обаче да е новото общество „правото“, което не произхожда от Източника на правата, ще си остане фалшиво право, защото е вдъхновено не от истината, а от греха и разврата. Това измислено „право“ произтича от бунта на човека и понеже идват от неправилния източник, не е работа на автентичното дисидентство да воюва в негова подкрепа, защото така то се бори срещу самата същност на дисидентството.
Новите „свободи“ водят до робство и новите борците за гражданска и социална правда трябва да осъзнаят този факт. Ако искат да не се превърнат от борци за правда в най-обикновени неолиберални глашатаи.
И в заключение: Заради вярата в Този, Който ни освободи, ние сме призвани да бъдем свободни. Дисиденти в автентичния смисъл на понятието. Този ни статут води до определени права и задължения. Той не само ни дава привилегията да следваме доброто, но и ни задължава да виждаме и разпознаваме злото и да го наричаме с истинското му име. Ето защо най-естественото ни състояние е да живеем за истината, без да ни е страх.
© Явор Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Гени!
-
Със сигурност, когато говорим за Господ Иисус Христос, наистина става дума за един дисидент. Напълно противопоставящ се на тогавашната религиозна и политическа реалност, показателен за което е дори само факта, че летоброенето се отчита преди и след Христа.
А легалисти и неолиберали се опитват да върнат състоянието "преди"...
„Дисидентът може да изглежда непоколебим и суров, но понякога е самотен, защото макар всички да искат свобода, не са много хората, които са готови да платят цена за нея.“
Поздравления, Явор! -
Така е, Самовила, обществото е болно. Хайде, нека се дистанцираме от страха от Бога, но видно е, че нравствеността девалвира. Как от това болно общество ще произляза n на брой читави политици?
-
Да, Бояна, за жалост у нас на някои представители на тези власти им липсва нравственост и морал. Но в днешно време морала не идва от страха от Бог, ами от човеколюбието и чувството за дълг, чувството на принадлежност към нацията и човечеството. Не може да се чувстваш част от нация, която ползваш за дойна крава, унищожавайки я с действията си. Това е болестно състояние. А нашето общество е болно.
-
Благодаря за коментара, Дарина. Ти наистина разбираш за какво иде реч.
-
Да, Исус е бунтовник, но не в човешкия смисъл на думата. Той е Канарата в която блъскащите се, се разбиват. Канарата не отвръща на ударите, просто удрящите я, се самоунищожават
Но Тя е и неразбиваема защита за ония, които са я направили свое прибежище от бурите.
Благодаря за мъдрите думи, Авторе -
Мила Самовила, какво според теб е адекватна и ефективна законодателна, изпълнителна и съдебна власт? Зад тях стоят хора! И ако тези хора нямат необходимата нравственост, а само желание за собствена облага, нито една от тези власти няма да действа както ни се иска!
-
Съгласна съм, Завет за греховността на човек. Но няма смисъл да стоим със скръстени ръце и да се надяваме, че в "Царството небесно" всичко ще е перфектно. Греховността когато е в нас трябва да се борим с нея. А когато я виждаме у другите, трябва да има и други начини за борба точно заради социалната справедливост. И нямам предвид метежи, а именно адекватна и ефективна законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
-
Разбира се, че Христос е бунтовник. При това най-влиятелния. Вече 2000 години. Стига му толкова.
Моралните ценности не са остарели. Остарял е начина на налагането им - чрез страх и заповеди. Време е за духовно израстване чрез възпитание, аргументи и наука! -
Свободата - в анархия, правата - в свободия, вярата - в плашило, моралните ценности - в остарели догми и Исус Христос - бунтовник. Майко мила, аз съм старомодна, изостанала и със закостенели разбирания, явно.
-
Съгласна съм, християнството е учение на тих бунт за подкопаване на устоите както на тогавашната църква, така и на римската империя.
Но е време да намерим нов път, по който да вървим. Християнството замира, защото е основано върху страх, подобно на много тоталитарни режими. Светът е достатъчно развит интелектуално, че да можеш да го изплашиш с караконджули и таласъми по тъмно. -
Господ Иисус Христос не се е противопоставял на нищо друго, освен на греха. Той не е дошъл да сменя политическа власт и система. Дошъл е да спасява човека от греха. Дошъл е да засвидетелства на всички съществуването на Небесното Царство на Троичния Бог, на Небесната Монархия на Бога (перифразирам св. Йоан Крондщадски). В този смисъл няма никакви основания да се прави аналогия с десидентство и бунт. И въобще посоката на бунта на човека трябва да е навътре към него. Трагично е, че хората са толкова отдалечени от Бога, че виждат само доброто в себе си и само злото в другите. А Божествената логика сочи съвсем обратното.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Какво по - голямо поругаване на българския дух!
И не само той!
Народната памет помни!
И аз съм написал разкази, за наши си селски работи....
Според мен болният проблем на Отечеството ни се крие в три неща:
1: Липса и всякакво отсъствие на Национална идея;
2.Пълна апатия на младите хора към политическата конюнктура
3. Размиване на националното и превес на европеизацията( за мен положително).