„Приятел в нужда се познава" - гласи една българска поговорка. Всеки човек се стреми към приятелство с другите. Много често обаче приятелството се бърка с познанството. Хората обичат да казват: "Имам много приятели", но замислят ли се колко от тях са истински? На колко могат да разчитат при нужда? Когато постигаш успехи, всички са с теб, но пропаднеш ли - оставаш сам, защото успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче. Именно в трудните моменти човек осъзнава кои са му приятели, защото "истинският приятел е не този, който ти изтрива сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш".
Когато човек се роди, започва да изгражда една представа за света около себе си - първите хора, с които се сблъсква, първите весели и тъжни мигове, първите стъпки при запознаването със странични хора... Ако трябва всеки да се върне назад в миналото си и да се опита да раздели живота си на етапи, сигурно няма да намери време за това, няма и да успее да разграничи съвсем ясно без да е пристрастен. Все ...