Къде беше снощи, моя голяма любов? Къде беше, когато имах нужда от теб? Къде беше, когато те търсих? Къде си сега? Отново не си до мен. Отново си някъде другаде, с други приятели, с други, на които да казваш "Обичам те!" Но не и с мен! А аз отново съм сама, сама посрещам деня, сама приветствам нощта, защото ми носи утеха! Да, утеха, че не всичко е изгубено и още на сутринта ти ще си тук, при мен, ще ме обичаш така, както ме обичаше преди! Ала сутринта не е така щастлива, както ми се иска, защото теб пак те няма и пак не знам къде си. Денят ми се превръща в поредния лош сън, в поредното изпитание за силите ми. Знам, че ти си добре и си щастлив някъде без мен и това още по-силно разкъсва останките от разбитото ми сърце. Сякаш няма друг живот за мен, освен този, който е с теб до мен! Къде отивам, моя голяма любов? Къде ще отида без теб? Не мога да се преборя с гласовете в главата ми, които викат... не, крещят... за теб! Трябваш ми, трябваш ми повече от въздуха, който дишам, повече от всичко и всеки. Снощи се молих и ще продължавам да се моля да се върнеш! Ще те чакам, че мечтая, ще се усмихвам, само когато си мисля за теб! Липсваш ми! Колко пъти трябва да ти го повторя, за да ми повярваш? Не мога повече, не издържам, умирам... ако трябва ще се унижавам, ще лазя в краката ти, ще плача, стига това да те върне при мен! Моля те, кажи нещо, недей да ме гледаш с този празен поглед. Излъжи ме, ако трябва, накарай ме да повярвам, че все още ме обичаш, след това си върви! Поне ще остана с надеждата, че все още не си ме забравил и един ден ще се върнеш! Моля те, умолявам те... излъжи ме!