Не мога да разбера защо ми викат, след като аз нямам вина. Хубаво, когато съм виновна - знам, дори докато се съпротивлявам знам, че нищо не постигам. Но да ми викат без причина, тогава вече не мога да го възприема, да ме обиждат с уличния жaргон, това за мен вече е истинско накърняване на душата ми. Аз търпя, търпя и избухвам. Започвам да се защитавам, да обясня как стоят нещата, но никой не иска да ме слуша. И в този момент разбирам, че целият свят е срещу мен. Късно е и не мога да се обадя на близка приятелка, за да ме изслуша. И... И... затварям се в стаята си и продължавам да чувам обидите, които се предават с ехо и на мен не ми остава нищо друго, освен да плача и да се опитам да намеря изход в случая. Ето сега пиша тези редове, освен да си излея мъката, но и да се опитам да се изповядам пред мама. Вместо да се подкрепяме, ние се караме. "Мила мамо, ако искаш да ми направиш забележка за държанието ми, аз ще я приема, "човек се учи от грешките си", но не е нужно да ми викаш. Вярно е, че по този начин изразходваш отрицателна енергия, но ми повярвай поне веднъж. Аз съм права в повечето случаи, но никой не ми вярва. "Защо ли?", защото съм малка и какво ли мога да ви помогна, о, не... но какъв е смисъла, нали?!... Хм... ако преодолееш страха в себе си, ще видиш, че можеш по-лесно да се справяш в живота. Не е нужно само да сме в напрежение, малко спокойствие и всичко ще е супер. Аз преодолях моя страх и затова се съпротивлявам в спора и не ме е страх за последствията, затова не си правя предварителни планове за работата или някъде другаде. Опитвам да следвам мечтите си, но твоите обиди ме натоварват излишно. Няма смисъл да се ядосваш. Не си ли се замисляла защо се държа така, може да е временно, поне веднъж да си ме разбрала. Не, нали, защото слушаш гласовете си в мислите, но те те объркват, карат те да се страхуваш. Тежки думи казвам, очите в момента са ми насълзени, сърцето ми плаче от обидите ти. Знаеш, че на друго място се държа добре, ето вчера, като бях на гости в японките, аз бях спокойна, щастлива, държах се добре, но дойде и моментът, в който ти ме нарани много. Помолих те за услуга за нещо дребно, но ти след това ми викна. "Ето до тук ще спра, но ако слушаш сърцето си, ще разбереш какво искам да кажа, дори и да не е написано с литературен език, но мен не ме е страх. Ако много ти е наранено сърцето, аз ще ти помогна да го изчистиш от всяка отрицателна енергия, ще ти помогна да се отпуснеш, много е лесно, но ти трябва желание, ако не искаш да ти помогна, защото си мислиш, че това няма смисъл, няма проблеми, но тогава обещай пред всички, че няма да се караме повече и ще се подкрепяме. ИЗВИНЯВАЙ. ОБИЧАМ ТЕ.
© Кристин Todos los derechos reservados