Василе! Колко пъти съм искал, ей така – простичко, най-обикновено да се обърна към теб по име! Колко пъти съм влизал в тихия двор на бащиния ти дом с надеждата сам да ме посрещнеш! Колко пъти съм заничал в хладните одаи и зад вратата на празното скривалище в очакване на твоя укоряващ поглед! Колко пъти съм посягал към пожълтялата снимка зад витрината на музейната сбирка като към свята икона, пред която и сега правя кръстен знак!
Но винаги моето подготвено слово, моята последна крачка, моят сигурен жест възпираше Лъвското ти име и святото признание, че си Народен!
Василе, брате мой! Близко сме един до друг и сега! Свързва ни невидимата нишка на живота, защото аз те канонизирах в сърцето си! Времето не може да я прекъсне! Тя е вярата в нашата едничка майка – България!... А вярва само онзи, който обича истински и от сърце!
Василе, научи ме, учителю мой, мой изповеднико, как намери толкова сили в себе си, за да достигнеш мощта на титаните! Как израсна до върха на гениалното Прозрение, до с ...