ЖЕНАТА – ЗАВРЪЩАНЕ В МИТА
Откакто съществува понятието първороден грях, като че ли никой не се впусна детайлно да разнищва греховността на Адама, докато всички тръгнаха да обясняват тази на Ева. Логичното мислене, което си присвоява идеите и улавя същественото, е дейност неограничена по време, а това ще рече, че същите тези идеи ту залязват, ту изгряват, докато в крайна сметка оставят в съзнанието ни някакви логични или духовни капсули. Ролята на Ева, нейната вина в грехопадението е именно такава мисловна капсула, освещавала в продължение на много столетия положението, всъщност унизителното и подчинено положение на жената спрямо мъжа. И тъй като митовете донякъде спират човека и го изпращат към неизменния прототип, то жената винаги е чувствала неуморния подтик, а защо не и коварната и неумолима повеля да не се отъждествява с този вечен и все пак отживял неин образ.
И все пак, жената дълго е била примирена със своя свят, макар че винаги е носела в себе си желанието и копнежа да премине границата му. Приемала е чудото и радостта, които предлага животът, заедно с ужаса, болката, майчинството и страданието. С други думи, била е вътре в мита, а всеки мит намира израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, които - тъкмо по силата на общоприетостта, образуват една ценностна система.
Ако се вгледаме в обозримия исторически път на човешкия дух, ще видим, че Ева, движена от надежда и стремеж, постоянно се опитва да се "измъкне" от мита, да отхвърли унаследената йерархия на външната действителност и да започне да гради в собственото си "Аз" свой образ на света. "Увлеченията" в тази посока, макар и наричани от време на време "революционни", не бяха достатъчни да съградят нов модел на поведение, просто защото бяха против самата природа, против извечната полярност на половете.
Излизането от един мит в повечето случаи означава навлизането в друг. Новите митове прокарваха схващането, че жената е равноправна на мъжа в смисъла, че е свободна, силна и способна да се справя с житейските трудности по начина, по който го прави мъжът. Тоталитарните режими решиха, че трябва да дадат на света съвършено различен облик от този, който познаваме и тласкаха жената против природата ù. В хитлерова Германия се толерира мъжкото държание, кожените панталони и късата, почти момчешка прическа "бубикопф". Всички знаем соцтравеститните внушения за жените-героини, управляващи булдозери и кулокранове.
Индустриализираните западни общества, особено тези с почти циментиран висок стандарт, дадоха на жената финансова независимост, право на избор и личностна изява. През седемдесетте години там се нароиха стотици феминистки движения и общества, застъпващи се за правата на жената в един много широк за нашите представи социален контекст. Изхождайки от истината, че всяка епоха притежава собствен стил, много жени се увлякоха по мъжкото поведение, приемано по-скоро като моден принцип, отколкото по силата на една вътрешна необходимост.
Бумерангът на женската предизвикателност бе хвърлен и ответният удар като че ли не закъсня... Същите, вече еманципирани жени, започнаха да се оплакват от странната студенина на мъжете, от тяхната "освободеност от желания", безразличие и стремеж към необвързаност. Децибелите на феминистките общества стихнаха... Еманципираната и самотна Ева, плаваща непотърсена в един безразличен към нея мъжки океан, бързо разбра разликата между думите и нещата, между модния разум и бездънната Тайна на природата. Започна да търси крехкия баланс между духовната си свобода и природната си отстъпчивост, да сглобява отново своята прахосана женственост в нейния естествен библейски порядък. Това бе поредното завръщане в мита, където Ева потърси своята вътрешна женска хармония, където се опита отново да разбере какво значи сама за себе си, какво значи за мъжа и какво значат те един за друг. Отношенията между половете не могат да приемат нови форми и дизайн както произведенията на човешката индустрия.Тях или ги има, или загиват. Само Вечното никога не престава да съществува, тъй че чешмата библейска и Женска отново ще потече...
Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ
© Петър Ангелов - ДАРЕВ Todos los derechos reservados