ЖЕНАТА – ЗАВРЪЩАНЕ В МИТА
Откакто съществува поня­тието първороден грях, като че ли никой не се впусна детайлно да разнищва греховността на Адама, докато всички тръгнаха да обясняват тази на Ева. Логичното мислене, което си присвоява идеите и улавя същественото, е дейност неограничена по време, а това ще рече, че същите тези идеи ту залязват, ту изгряват, докато в крайна сметка оставят в съзнанието ни някакви ло­гични или духовни капсули. Ролята на Ева, нейната вина в грехопадението е именно такава мисловна капсула, освещавала в продължение на много столетия положението, всъщност унизителното и подчинено положение на жената спрямо мъжа. И тъй като митовете донякъде спират човека и го изпращат към неизменния прототип, то жената винаги е чувствала неуморния подтик, а защо не и коварната и неумо­лима повеля да не се отъждествява с този вечен и все пак отживял неин образ.
И все пак, жената дълго е била примирена със своя свят, макар че винаги е носела в себе си желанието и копнежа да преми ...