ЖЕНАТА – ЗАВРЪЩАНЕ В МИТА

          Откакто съществува поня­тието първороден грях, като че ли никой не се впусна детайлно да разнищва греховността на Адама, докато всички тръгнаха да обясняват тази на Ева. Логичното мислене, което си присвоява идеите и улавя същественото, е дейност неограничена по време, а това ще рече, че същите тези идеи ту залязват, ту изгряват, докато в крайна сметка оставят в съзнанието ни някакви ло­гични или духовни капсули. Ролята на Ева, нейната вина в грехопадението е именно такава мисловна капсула, освещавала в продължение на много столетия положението, всъщност унизителното и подчинено положение на жената спрямо мъжа. И тъй като митовете донякъде спират човека и го изпращат към неизменния прототип, то жената винаги е чувствала неуморния подтик, а защо не и коварната и неумо­лима повеля да не се отъждествява с този вечен и все пак отживял неин образ.

          И все пак, жената дълго е била примирена със своя свят, макар че винаги е носела в себе си желанието и копнежа  да  премине границата му. Приемала е чудото и ра­достта, които предлага животът, заедно с ужаса, бол­ката, майчинството и стра­данието. С други думи, била е вътре в мита, а всеки мит намира израз в определен речник от условно приети човешки отношения и постъпки, които - тъкмо по силата на общоприетостта, образуват една ценностна система. 

          Ако се вгледаме в обозримия исторически път на човешкия дух, ще видим, че Ева, движена от надежда и стремеж, постоянно се опитва да се "измъкне" от мита, да отхвърли унаследената  йерархия на външната действителност и да започне да гради в собственото си "Аз"  свой образ на света. "Увлеченията" в тази посока, макар и  наричани от време на време "революционни", не бяха достатъчни да съградят нов модел на поведение, просто защото бяха против самата природа, против извечната полярност на половете.

          Излизането от един мит в повечето случаи означава навлизането в друг. Новите митове прокарваха схващането, че жената е равноправна на мъжа в смисъла, че е свободна, силна и способна да се справя с житейските трудности по начина, по който го прави мъжът. Тоталитарните  режими решиха, че трябва да дадат на света съвършено различен облик от този, който познаваме и тласкаха жена­та против природата ù. В хитлерова Германия се толе­рира мъжкото държание, кожените панталони и късата, почти момчешка прическа "бубикопф". Всички знаем соцтравеститните внушения за жените-героини, управляващи булдозери и кулокранове.

          Индустриализираните западни общества, особено тези с почти циментиран висок стандарт, дадоха на жената финансова независимост, право на избор и личностна изява. През се­демдесетте години там се нароиха стотици феминистки движения и общества, застъпващи се за правата на жената в един много широк за нашите представи социален контекст. Изхождайки от истината, че всяка епоха притежава собствен стил, много жени се увлякоха по мъжкото поведение, приемано по-скоро като моден принцип, отколкото по сила­та на една вътрешна необхо­димост.

         Бумерангът на женската предизвикателност бе хвърлен и ответният удар като че ли не закъсня... Същите, вече еманципирани жени, за­почнаха да се оплакват от странната студенина на мъжете, от тяхната "освободеност от желания", безраз­личие и стремеж към необвързаност. Децибелите на феминистките общества стихнаха... Еманципираната и самотна Ева, плаваща непотърсена в един безразли­чен към нея мъжки океан, бързо разбра разликата между думите и нещата, между модния разум и бездънната Тайна на природата. Започна да търси крехкия баланс между духовната си свобода и природната си отстъпчи­вост, да сглобява отново своята прахосана женственост в нейния естествен библейски порядък. Това бе поредното завръщане в ми­та, където Ева потърси сво­ята вътрешна женска хармо­ния, където се опита отно­во да разбере какво значи са­ма за себе си, какво значи за мъжа и какво значат те един за друг. Отношенията между половете не могат да прие­мат нови форми и дизайн както произведенията на чо­вешката индустрия.Тях или ги има, или загиват. Само Вечното никога не престава да съществува, тъй че чеш­мата библейска и Женска отново ще потече...

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ