Колкото и да не ни се иска, това е истината. Двойният стандарт е навсякъде около нас – или ние си го създаваме или ни го създават и ставаме свидетели на това „чудо”. Всъщност той не е измислен нито тук, нито сега. Навсякъде по света го има, но в България, като че ли е в доста големи мащаби; или това е, защото всички сме засегнати по някакъв начин?! Почти няма област от живота, която не е засегната от двойния стандарт – като се започне от личния ни живот и се стигне до обществените отношения.
Дори отношенията ни с близките понякога са „двоен стандарт”. Например не харесваме хора, които могат да бъдат определени като „скъперници”, но се влюбваме и в последствие се оказва, че Той е точно такъв, но понеже това е Той, не ни прави особено впечатление или си казваме, че е пестелив (дори имаме и специални думи за двойния си стандарт). Това може да се отнася за родители, приятели... Има и една особеност: по принцип не харесваме у хората черти, които са присъщи на нас самите. Но кой не харесва с ...