Защо трябва да правим такива саможертви за една невъзможна любов,защо трябва да страдаме и да се самосъжаляваме , сякаш е дошъл краят на света! Вярно има страшно много болка от несподелената любов.Иска ти се да забравиш , че човекът за който си готов да дадеш цялата си душа ,не иска и да знае , че ти всяка вечер тайничко плачеш , защото той дори и не иска да те погледне , признавам наистина е болка.Не си струва, обаче, да умреш или да се депресираш.Вярно понякога е трудно да подтиснеш всички тези чувства,понякога ти се иска да пропаднеш в пропаст , искаш толкова силно да го изтриеш от сърцето си от ума си от всичките си сетива , поне за миг да престанеш да чувстваш тази непоносима болка , която те подлудява , кара те да се чувстваш сякаш си мъртвец , но уви дори и това е меко казано , всеки ,които се е влюбвал така безнадеждно е изпитвал всички тези чувства! Помислете обаче, само за една секунда’ Защо трябва да се отчайваме и да мислим песимистично?’. Животът е и без това толкова кратък , премигваш за секунда и като се обърнеш назад какво виждаш - това че винаги когато е трябвало да се изправиш лице в лице с проблемите, си избирал лесният път!Мисля че всички ние ,когато се обърнем назад,искаме да видим,че е имало за какво да живеем,че и ние сме оставили следа, нима неуспехите на една любов трябва да те тикне към самоубийство всеки път,когато човекът,които обичаме не изпитва същото към нас,самоубийството ли е изходът?!Наистина страшно се надявам всеки,който го прочете да отговори отрицателно!Любовта е наистина много важна,никой не може да живее без любов,без тръпката да обича и да бъде обичан!Животът обаче, предоставя и още безкрайно много малки неща,които не бива да изпускаме,които могат да ни направят щастливи,да ни накарат всяка секунда,всеки час да се чувстваме живи и обичани!Точно тези малки неща правят живота наистина стойностен!Винаги трябва да ценим това което имаме и да обичаме и малкото , което имаме защото утре може и да го нямаме,утре може да се обърнем и да ни блъсне кола, а ние да не сме казали на близките си колко много ги ценим и обичаме !
Знаете ли кое може да те накара да се почувстваш наистина сам сред толкова много хора-липсата на верен приятел,който да ти дава съвети и да те разбира.Ако няма с кой да споделиш щастието си или мъките си , си загубен!
Та нека се върнем отново на темата любов.Това е най-хубавата магия която познава света! Ако е споделена те кара да се чувстваш като най-щастливия човек на земята, не те интересуват лошите неща,не ти пука какво си мислят хората,какво ще кажат,защото любовта е най-сладката лудост! Ако пък е несподелена,лошо-болка,сополи и мнооого безсънни нощи прекарани в мисли за любимия или любимата! И за какво е всичко това, нима този който не иска и да чуе за теб си заслужава всички тези сълзи и въздишки,не мисля!Какво като не те забелязва , какво като не ти обръща внимание,всичко се забравя и трябва да се преодолее ,защото зад ъгъла те чака една нова любов, чиста и споделена,която ще те накара да искаш да танцуваш и пееш , да викаш, да крещиш , така че целия свят да чуе твоето щастие!Споделената любов те кара да се чувстваш наистина жив,това е от тези мънички неща за които споменах по горе !
Ето нещо , което според мен трябва да стане като закон на любовта’не си губи времето с някой, който не иска да губи своето с теб’.Това е най-важното , а също и да не се самосъжаляваме, защото доникъде не се стига със самосъжаление!
Животът е хубав никога не трябва да го забравяме !!!Трябва да се обичаме всяка секунда,всеки миг,да не пропиляваме малкото време дадено ни в само съжаление,всеки си има болки,всеки си има проблеми , но нали точно чрез страданието разбираме какво всъщност е най-важното!За това нека гледаме напред и да се обичаме!
© Мария Стефанова Todos los derechos reservados