Животът на аборигените преди и след идването на европейците

   Непознаващи растениевъдството и животновъдството, препитаващи се с лов и риболов и събиращи корени и плодове, аборигените са единствените господари на цял един континент - Австралия.
   Но тъй като в нашия свят нищо не е статично, то през XVІІІ век континентът се променя.
   Избити, изселени в неплодородни земи, смятани за диваци, аборигените загубват свободата си и спокоен начин на живот. Колонизаторите слагат край на познатото им до този момент съществуване и заграбват земите им.
   Непозната за силна Европа Източна Австралия е  открита през 1770 година от Джеймс Кук и обявена от него за британска колония. Осемнайсет години по-късно са докарани първите преселници - британски затворници и се изгражда първото селище.
   През ХІХ век в щата Виктория е открито злато, което привлича повече от 15 000 преселници на континента, а след Втората световна война се заселват около 5,5 милиона души. При пристигането им в Австралия аборигените са повече от един милион.
   Тази цифра обаче също търпи промяна. Голяма част от местното население е избито, а земята им заграбена. Но белите заселници носели със себе си не само силата на прогреса си, но и нещо още по-страшно: едра шарка, туберколоза, грип. Срещу тези заразни болести аборигените нямат имунитет и хиляди от тях измират.
   Дискриминацията на аборигените продължила до 70-те години на ХХ век. Принуждавани са да се преселват в градовете или в резервати. Много от аборигенските деца са отнети от родителите им и пратени в специални домове, а някои осиновени от европейци.
   И до днес аборигените са изолирани и по-бедни от другите народи на континента. Много от несправедливостите спрямо тях са премахнати, но броят им днес се равнява на скромните 1-2% от населението на съвременна Австралия. Богата им култура и познатите днес около 200 различни езика и диалекта се е запазила и в наши дни при около 400 000 души - на толкова се равнява европейското консуматорско общество.