Отдавна вече не те обичам, но защо все още не мога да продължа напред, защо не мога да забравя всичко... защо болката продължава да бъде все така силна и все още не намирам лек за празнотата, която ти остави в мен... Хиляди пъти на ден се опитвам да забравя, да загърбя всичко и просто да погледна напред, но нещо все така силно продължава да ме дърпа назад... и продължавам да се питам ‘Защо? Защо съм толкова безсилна? Защо не мога да продължа по своя път, без непрекъснато да правя крачка напред и после две назад, страхувайки се, че всичко ще се повтори отново и болката никога няма да си тръгне...' Как стана така, че ми отне всичко, което някога ми е давало сили за живот? Нима е възможно да обичаш някого до такава степен, че да му дадеш всичко, което някога те е правело жив и в един момент, когато човекът, когото толкова много си обичал, си тръгне, той да вземе със себе си и всички онези части от теб, които ти някога сам си му отдал? Не мога да спра да мисля къде сгреших? И не мога да ра ...