В живота си човек преминава през различни етапи. Понякога допускаме грешки, за които по-късно безкрайно съжаляваме. С тъга откриваме, че хубавите моменти са ни се изплъзнали, минавали са покрай нас, а ние сме останали слепи за тях.
Отправили поглед към бленуваното от нас щастие, уют, любов или пък творчески успехи или професионална реализация, като че ли сме забравили да обръщаме необходимото внимание на хубавите мигове, които живота ни предлага и едва ли някога ще се върнат.
Живеем в свят на илюзии – безкрайни, безмерни. Те са ни завладели изцяло и не можем да се измъкнем от техния плен. А и честно казано, не правим и опити да избягаме от илюзорния си свят. Защо ли да го правим всъщност? В него се чувстваме сигурни, щастливи и удовлетворени. Но какво ли би се случило, ако поне за миг отворим очите си за реалността?! Нима няма да останем разочаровани от онова, в което сме се превърнали – жалки подобия на самите себе си, на това, което сме искали да бъдем!
Оставили емоциите и трепетите ...