Как да забравя парещите ти устни по мен? Как да продължа дните си без теб, след като искам ти да си до мен? Как да бъда с друг, след като щом затворя очите си ще виждам теб? Искам, когато раняваш ме в очите ми да не личи колко ме боли. Искам щом всеки път си тръгнеш за пореден път от мен, да съм силна и да не ме е страх. Но как да те забравя, щом очите ми искат да виждат само теб, а устните ме болят щом целуна друг. Знам, че като те виждам и докосвам, няма да те забравя, но как да спра. Не искам да спирам да усещам сладката болка, когато влезеш в мен. Как хапеш устните ми и ме молиш за още и още. Ти казваш, че вече не ме обичаш, а не можеш да спреш да докосваш тялото ми. Знам, че никога няма да спрем да се виждаме или поне, докато сме живи...