Любовта какво е? Усещане... Чувство? И когато изчезне това усещане,
защо винаги се питаме колко радост получих?
Уж вземаме, даваме... А чувствата с какво се измерват?
И защо, ако сме се раздали на 100% и сме дали всичко, каквото можем да дадем, не приемем, че и другият е дал точно толкова?
И защо след като любовта ни дава крила, ние гледаме да я оковем...
Не е ли много егоистично да изстреляме личните си усещания в миг, когато се чувстваме наранени, наранявайки другия...
И ако все пак и другия не е получил това, което е очаквал или усеща, че заслужава да получи повече... И той ли трябва да изстреля личните си усещания, наранявайки?
Все пак това ли е ЛЮБОВТА... ОБИЧАШ... РАЗДАВАШ СЕ... ЛЕТИШ... И накрая нараняваш преднамерено или не, изстрелвайки своята истина...
Кой печели от това? Любовта ли? Съществува ли тя?
Или всичко е страст, чувство, което ни завлича във вихъра си от желания, а след това ни захвърля като останки на корабокрушенски кораб...