Какво означава да си вярващ
Този въпрос е смислен, защото сме непрестанни свидетели как религиозни фанатици узурпират понятието вяра. Не по-малко смислен е и въпросът дали вярата се редуцира единствено до религиозни доктрини. Изобщо - съвместими ли са вярата и доктринерството? За един мислещ човек е пределно ясно, че всяка религия представлява една специфична парадигма, в чийто обков винаги попада своеобразна тълпа, понякога дори тълпа съставена от интелектуалци. Има нещо изконно противоречиво в това да си мислим, че тълпата може да достигне до нещо толкова висше като обективната изначална истина, на която изцяло се осланя всяка вяра. Да си въобразяваме подобно нещо, означава да достигнем до непреодолим парадокс. Нали точно в името на това се появи Иисус от Назарет, за да ни накара да престанем да се кланяме на идоли и кумири /заповед фигурираща и в самата библия/. Той смело отрица синагогигите, заедно с книжниците и фарисеите, и ни даде нагледната идея за това що е вяра чрез прословутото синапено зърно. Но много бързо бе предаден от собствените си последователи, а после същите съградиха новите храмове, които погледнати безпристрастно отново се явяват обиталища на идолопоклонничество. Не и решително - не! Вярата не присъства на сборища. Тя не е и никога не е била, както и никога няма да бъде резултат от груповщина. Мисълта вярата да бъде свързана с масовка е сама по себе си кощунствена. Спомням си, че навремето попаднах на следната дефиниция на понятието вяра: "Вярата е висш контрол над въображението". Да си призная честно, колкото и сериозен да беше мислителят, който оповести тази дефиниция, нещо ме караше да си прехапвам скрито устните, за да не се разсмея. Защото въображението е последното нещо, което се нуждае от контрол. То е по същността си Безконтролно и Безподобно.
Не всеки е способен да вярва априори. По-скоро е вярно, че вярващите са хора със специфична дарба, а всички останали са атеисти, част от които са т.нар. ритуално вярващи. Такива ритуално вярващи съставляват електората на всяка една религия. Те изпълняват определени обряди: ходят в църкви и джамии, кръстят се или пък се молят с подвити крака, палят свещи и отправят заучени наизуст молитви. Ала от всичко това те не стават по-вярващи. Бих казал, че не стават дори и вярващи. Тези хора сами по себе си се чувстват слаби, ала обединени в подобни групи се изпълват от едно особено чувство, заместило празнотата в тях, което те бъркат с вяра. Чувството на съпричастността към мравуняка! Но ако те наистина имаха и милиграм вяра, то както казва Иисус, щяха да кажат на планината да се премести и тя тутакси би ги послушала. И точно тук стигаме до същината на вярата. А тя се състои в това, че истинската вяра одухотворява, а не се се измерва с постоянно четене и зазубряне на цитати от свещени книги или с фанатично следване на написаното в тях. Да вярваш истински, това означава да одухотворяваш,а следователно и да възкресяваш. Не случайно Иисус възкресяваше мъртви, както стори това с Лазар и с други преди него. Това означава, че за вярващия няма нищо мъртво. Не е мъртъв дори и камъкът, в който той се препъва. Всичко е живо и оживява с огромна скорост. Целият свят и вселена са просто огромни живи същества. Живи са молекули, атоми и елементарни частици. Живи и мислещи. Живи и на свой ред - вярващи! И техните вери могат да бъдат съединени от вярващия. Но колцина са тези, които са способни на подобна вяра. Именно в това се крие тайната на вярата. Истински вярващият не е никога сам, защото той става център на Живота, който го обгражда отвсякъде и го дарява с любов. Ако дълбоко се замислим над това основно свойство на вярата, ние ще осъзнаем, че да вярваш означава да се слееш като духовност със Светия Дух. Без него реализацията на вярата е немислима. Погледнато чисто опростенчески, Светият Дух е като някакво поле изпълващо вселената, за да й предаде свойството живот. Това поле е вид дъх, който дарява глината с живот и създава човека дори и от пръстта. Да усещаш това поле означава да станеш негова антена - да го оставиш да те разклати невидимо и да ти даде своя божествен начален тласък. Без този тласък всеки един от нас представлява само един буден мъртвец. А за такива Иисус каза: "Оставете мъртвите да приберат своите мъртъвци!"
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много хубаво есе, даващо свобода на мисълта. Смятам, че вярата е лично усещане и Бог е навсякъде и във всичко. Той е свобода. Той е щастие. Той е любов. Дух.Той е пречистване. Извисяване и още много други неща. Ходи между хората, вчера го видях в един възрастен човек. Изобщо тази тема е доста лична и бих искала само да кажа, че ми хареса начина й на представяне. Поздрави.
-
Много интересно!
И във форма, приканваща за дискусия. Умно е. -
Абсолютно съм съгласна с теб. Благодаря ти за прекрасно написаното есе.
-
Хубаво написано есе!
Караш хората да се замислят... -
Благодаря ви колеги, че уважихте това скромно есе - един плах опит от моя страна да повдигна завесата на вярата. Благодаря ви за високите оценки, за Любими, както и за задълбочените ви коментари! Приветствам всеки един от вас поотделно. С вниманието си вие ме стимулирахте да продължавам да публикувам в раздел Есета и занапред. Коментарите ви са и своеобразен коректив, който ще взема под внимание за бъдещи изложения. Пожелавам ви щестливи празници, а специално на дамите от целия сайт - Честит 8 март - денят на жената!
-
ВЯРАТА,... разтегливо понятие., КОЕТО БЪРКАМЕ С УТОПИЯ
-
Какво е вярата?
Да вярваш на мъж?- Не, на Буратино пак му е порастнал носът.
Да вярваш в относителността? - Да. Доказано е, че всичко е относително.
Да вярваш в религията? - Не. - Защо не ли? - Попитайте дядо Маркс! На какво се основава религията? Уж на исторически факти. Можем ли да вярваме на историята? - Че как да й вярваме като всеки си я нагажда както иска, според интереса!?
Можем ли да вярваме, че утре слънцето ще изгрее, дори и нас да ни няма? - Да, поне още няколко милиарда години.
Можем ли да вярваме в Бог? Да. Доказано е.
Какво е Бог ли? - Няма как да си го представим! Да си представиш какво е Бог това е все едно една мулекула от нашето тяло да си представи какво сме ние... Не може, но ние все пак съществуваме.
А съществуваме ли изобщо? -
"Истинската вяра одухотворява", тя е едно дълбоко съкровено изживяване. Истинската вяра не е система от правила и ритуали, които трябва да спазваш! Истинската вяра е да приемеш Исус в сърцето си като Спасител, като Месия, като духовен водач! И да се стремиш да го следваш. Честита Задушница! Поздравления за прекрасното есе!
-
Всъщност празнината от липса на достатъчно познание се допълва от въображението. Там където наличните ни знания не са достатъчни да си обясним, приемем или отхвърлим дадено явление, идея или теория, започва фантазирането.
И затова мисля, че има нещо вярно в посочения в есето цитат — "Религията е висш контрол над въображението". Какво например е религиозния фанатизъм, ако не е проява на болно въображение?
Интересно есе, Мисана, замислящо. Поздрави! -
"А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме-убеждения за неща, които не се виждат" полания към евреите 11 гл.
Учени, писатели, изобретатели, големи умове(посмешища в свойте векове) с вяра са казали неща, които ние днес знаем и виждаме. И не вярвам, че това е празнина от липса на познание! Поздравления за есето. -
Хубаво и искрено есе, с което съм съгласен. Вярата и религията са две различни неща. За съжаление хората, бидейки несъвършени същества, изкривяват знанието, заложено в много от свещените текстове. На човекът му трябва смиреност, Иисус е самата смиреност, а някои хора вършат жестокости и се държат арогантно с другите в Негово име. Ритуално вярващите, право си го казал, не са вярващи ако всичко, което правят е сляпо да слушат дядо поп (който и той е човек и може да сгреши). За мен вярата в могъщото Съзнание (или пък не е съзнание, не знам може да сме твърде малки за да го разберем), което обединява, създава и движи живота е лично в сърцето и душата, и не е само преструвка за пред другите. Това, което си казал за Светия Дух е много правилно. Но на хората им трябва повече смирение и по-малко високомерие. На вярващи и на невярващи им трябва. Поздравления за есето и темата!
-
Вселената пулсира. И ние сме част от тази картина на живота. Човек се ражда и умира сам, но понякога усеща присъствието на гигантското вдишване и издишване на вселенският организъм вътре в себе си.
Цялото движение на кръвоносната система в човека и животните влиза в ритъма на вселенският организъм, който подтиква нашето любопитство към съзидание. Това е характерно за творческите натури, които всъщност допринесоха и допринасят за развитието на цивилизацията. Те вярват и са творчески осенени да реализират идеите си-философи,поети и писатели, музиканти, художници и разбира се, изобретатели са еманация на духовната реалност!
Биологичната пълноценност на съхранените открития остават в технологичен аспект от една генерация в следващата.Това е нов импулс на движението, тъй както кръвта носи информация, така е и със знанията и вярата.
Вярата в новото е в хармония и по-близо до все още неоткритото старо,защото "нищо ново под слънцето!" -
Човек трябва да вярва в човека до себе си, а самият човек е част от Бог, като негово подобие,няма нужда от комири, идоли и т. н.човекът е храм, носи в себе си всички качества на Бог, само трябва, да ги осъвършенства! Благодаря за хубавата идея за размисъл!
-
Добре написано Мисан. Но вярата е нещо доста хлъзгаво. Първо трябва да дефинираме що е вяра. Това е трудна работа, защото вярата има безброй лица. Например ти вярваш в бог. Аз вярвам, че няма бог. Всяки неверник е всъщност вярващ. Разликата е, че вярващия в бог не търпи друга вяра. В едни други времена ти щеше да ме обявиш за еретик и да драснеш клечката на кладата. Всички религии са кръвожадни. Те са причината за смърта на най-много хора през вековете. И причината е вярата в бог. Защото всеки бог казва - аз съм само един. Избий неверниците. Тия дето вярват в друг бог и тия, които не вярват в бог. Дори сега стотици хиляди хора умират порди религиозни причини. Поради това, аз предпочитам да не вярвам в богове. Вярвам в други неща. Например, че си добър поет и умен човек. И че природата е БОГ.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
