Хората казват, че времето лекува всяка рана. Казват, че невиждани очи бързо се забравят. Казват, че всичко е временно и винаги те чака нещо хубаво зад ъгъла. И обикновено аз съм човекът, който казва тези неща и окуражава другите. Обикновено не ме боли. Обикновено не плача. Обикновено не ми пука дали някой се интересува от мен или не.
Да, но нещата се обърнаха с главата надолу. Вече аз съм момичето, което утешават със старите клишета "Той не те заслужава" , "Има още много риба в морето" и т.н.
Но какво се случва, когато всичко, в което си вярвал и не си подлагал на съмнение, изведнъж ти се струва безсмислено и безполезно? Защо е толкова лесно да виждаш как другите могат да си оправят проблемите, а когато сам трябва да се съвземеш, нещата вече не са толкова лесни? Защо до един момент си мислиш, че всичко има смисъл, а следващия осъзнаваш, че всичко, за което си се борил, сега няма значение ? Какво става, когато един човек се появи в живота ти и го промени изцяло? А какво става когато Той ...