Какво съм аз

Сърцето ми е свито и наранено и въпроси ме връхлитат безброй.

    Колко бързо живота излетя...

Обръщам се назад и се питам какво бях аз през тези години?

    Дете, бродещо по прашния път с напукани крачета от селската

пепел.

    Девойка свенлива с приведен поглед, майка, родила три деца, приятел, с подадена ръка за помощ, на родината обич дарил.

     Да аз бях всичко това. Но кога бях себе си, кога? Попитах ли сърцето си защо страда, докоснах ли душата си тъжна, усетих ли нежност в изречени думи?

Бях ли любима дарена с любов?

        Не! Животът ми беше войнишки!

Дали за това съдбата ме закичи с чувства нежни, топлина и любов.

       Тежат годините и времето лети, обич ме изгаря, като пеперуда трептя и как всичко да посрещна в нощта.

          Дар Божи ли е в живота суров или съдбовно наказание, че не намерих себе си

в пътя.

Дано била съм човек и такъв да остана.