Капана на парите 

  В  21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на нашето общество, а броят на нулите им (колкото повече, толкова по-добре) им дава все по-голяма власт. Едва ли когато финикийците са ги измислили, са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт, то се оглежда в съдбите и на богатите, и на бедните.

  Безспорно е, че в наши дни съществуването без пари е немислим. Те са водещ фактор за оцеляването ни. Парите са необходимост и според мен именно в това се корени смисълът им. Съществува едно голямо противоречие - парите - средство или самоцел. Докато се третират като средство, всичко е все още в границите си, но когато се превърнат в единствен стремеж, в самоцел, тогава идва нравствената и духовна катастрофа (те застават над всички други ценности).

  Безспорно е, че парите отварят много врати, че дават много възможности, които иначе мъчно се достигат. С пари може да се купи много, но може ли всичко? Може ли да се купи щастие, любов…? Оказва се, че  “парите са добър слуга, но лош господар”. Те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства, тогава те “служат”. Но когато се превърнат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш, тогава се превръщат в господар. Има множество примери и в литературата, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” става свръхбогат, постига властта (която му дават парите), но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са егоистични. Жаждата за пари осакатява душата му.

   В последните години в България схващането, че парите могат да направят човек щастлив, проникна в много умове. Всекидневно се сблъскваме с красиви млади момичета, гледащи празно от последен модел BMW, а до тях днешен вариант на “звяра”. Приказката “Красавицата и звяра” е добила широка популярност в осъвременения си български вариант. Свидетели сме, че в България има, както много богати, така и много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки, изкаран с кръв и пот, лев. И погледнато от този ъгъл, парите несъмнено са предпоставка за по-щастлив живот.

   Ако се огледаме около себе си, било то само за една минута, не може да не се сблъскаме с темата за парите. Дори да “прещракаме”  телевизионните канали ще попаднем на “Стани богат”, “Сделка или не?”… Шоубизнесът се върти около парите, защото те имат “златното” свойство - примамливост. Безспорно е, че някои от тези прeдавания са интересни, забавни, образователни, но все пак основното в тях, стимулът, са парите (далеч по-малко популярно днес е “Минута е много”, където раздават книжки).

   Широко разпространена е максимата, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. Но с многото пари идват и многото отговорности. Всеки си е задавал въпроса: “Ако имах… лева, какво бих направил с тях”. Според мен отговорът не е никак лесен. Има толкова много неща, които човек може да си купи, но дали това е най-важното. Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни” и колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума. Безценен е човешкият живот. Една наистина благородна постъпка, свързана с парите, е благотворителността. Много световни звезди са посланици на UNICEF, представители или спонсори на различни организации. Но понякога е нужно толкова малко, за да бъде спасен човешки живот, една капка милосърдие. Дори един SMS може да бъде в помощ (новите фондове за набиране на средства чрез SMS).

   Но не всеки е готов да помага. Болестта, в която често се “изражда” синдромът на “многото пари”- това е алчността, скъперничеството. И днес има осъвременени варианти на чичо Скруч, които плуват в богатството си, но не биха споделили и прашинка от него. “Скъперникът не владее богатството си, то владее него”, скъперникът се превръща в роб на материалното, а това неизменно води до нравствени метаморфози.

   И в крайна сметка парите и “обогатяват”, и “ограбват”. Те могат да бъдат добър приятел, но и безпощаден враг. Те могат да дават много, но и да вземат още повече. Те са сила за силните и слабост за слабите.