Казват, че по Коледа стават чудеса!!! - от Фестивала
Казват, че по Коледа стават чудеса!!!
Хората стават по-добри, по-мили, по-всеотдайни! Какви чувства събужда у хората Коледа? Защо се променяме така? Защо по това време на годината има толкова любов? Това ли предизвиква Коледа у нас - любов? Или щастие? Защо ни кара да се чувстваме така? Защо ни променя толкова много? Защо започваме да обръщаме повече внимание на хората, които обичаме, а и на другите хора? Започваме да помагаме на нуждаещите се, да участваме в благотворителни мероприятия. Дали защото се опитваме да пречистим съвестта си или наистина изпитваме толкова добри чувства? Защо не го правим и през останалата част от годината, все пак и тогава има нуждаещи се хора, деца... Може би си намираме оправдание по Коледа, защото живота така ни завърта, че нямаме време да се спрем и да се замислим и за другите. Но по Коледа... тогава е друго, тогава се спираме, защото любовта, която ни кара да изпитваме този празник сякаш ни събужда от зимният ни сън и ни кара да излезем от хралупите си и да погледнем към света! Да го погледнем с други очи или по друг начин - със сърцата си! Това ли е всъщност чудото на Коледа? Любовта? Ако е така, то - да...
...по Коледа стават чудеса!!!...
А вярваме ли в Дядо Коледа?... Всички си задаваме понякога този въпрос. Или някой ни го задава. Повечето хора се замислят! И аз винаги съм се питала защо? Защо се замислят и в какво се съмняват?... Аз вярвам в Дядо Коледа!!!Вярвам и в чудесата и в приказните феи, и обичам приказките, защото те ми дават това, което никой и нищо друго не могат да ми дадат - те ме карат да мечтая! Всеки път ми разкриват един вълшебен свят, неподправен и чист,пълен с чудеса! Знам, че всеки път, когато някой каже, че не вярва във феи, умира по една фея и трябва да пляскаме силно с ръце, за да я съживим... Вероятно някой ще прочете това и ще каже, че съм луда или инфантилна, но това съм аз!... Вярвам в чудесата и в приказните герои и се надявам никога да не спра. И не мога да не се запитам: четат ли хората приказки, защото в приказките има много повече поуки, от които можем да научим нещо, отколкото във всяко друго нещо.И аз искам да помоля всеки човек да прочете поне една приказка и после да ми каже, че тя поне малко не го е накарала да се замечтае! Сигурна съм, че няма да има такъв човек.
...Трябва да вярваме! В Дядо Коледа и в чудесата, които се случват по Коледа! Всеки има нужда поне за малко да се върне назад към детството. Да си спомни какво е да си дете поне за пет минути, защото детството е най-невероятната приказка, която всеки един от нас е преживял!
Аз мисля, че всеки човек вярва поне малко в Дядо Коледа! Иначе защо всяка година градовете грейват в светлини и защо украсяваме елхички? Защото не вярваме ли?... Не! Именно, защото вярваме! Дори и някои да не искат да си го признаят, аз знам, че именно тези хора вярват най-силно. И всеки път, когато един малък или един голям човек каже, че вярва в Дядо Коледа или в чудеса и всеки път, когато този човек се усмихне, докато го казва, става чудо!
И искам да задам един въпрос на всеки, който твърди, че не вярва.Когато казвате, че не вярвате в Дядо Коледа, запитайте се: какво предпочитате да видите - един възрастен човек, който наивно, някак си по детски, вярва в Дядо Коледа или едно дете, което не вярва...?!.....
© Сандра Неста Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Когато едно дете не вярва в дядо Коледа - означава, че са му отнети мечтите, липсва му онова - мъничкото, наивното и детско, дето запалва погледа на малките човечета, а когато един възрастен вярва - това означава, че не е наред...!!!
-
Трябва да вярваме!Ако и това ни отнемат...какво ще ни остане?
-
АЗ вярвам в дядо Коледа вярвам в мечтите си, вярвам във феи,ангелии и в народните приказки ( обичам да чета народните приказки).
Аз винаги се чувствам едно голямо дете, независимо че съм само на 25, и мисленето, и изражението ми ,всичко в мен е детско,радвам се по детски, но това не ми пречи да спра да вярвам и да продължавам да се боря с живота, вярвайки че аз мога.
Прекрасен разказ.
Поздрави САндра -
kohrida,много благодаря за това,което си написала за мен!!!Радвам се,че ти е харесало есето ми.И на мен ми се случват чудеса и се сбъдват винаги всичките ми мечти,защото вярвам в тях (повече,отколкото вярвам в себе си дори).Много е важно човек винаги да пази в себе една малка (може би незабележима) частичка от детството.А тази частичка не е нищо друго освен именно тази вяра...в чудесата!
P.S.И да знаете всички,че Дядо Коледа съществува и не приемам други мнения по въпроса!))) -
Браво!
-
Сандра, не знам дали ще повярваш, но това е най-прекрасното, одухотворяващо, мечатателно, вярващо, чисто, зареждащо, разчувстващо есе, което съм чела напоследък!!! Просълзих се. Ето това ни трябва - да си припомним обикновените, но способни на магия неща! Чудесно есе... не съм чела всички есета от фестивала/сигурно и те са чудесни/, но твоето ми въздейства страшно силно. Сякаш прочетох мислите си. Аз също вярвам в приказките и чуддесата, затова ми се случват. Само с вяра, силно желание и доброта можем да сбъднем мечтите си! Поздравления най-сърдечни. Ще бъде!
---
"(...)Знам, че всеки път, когато някой каже, че не вярва във феи, умира по една фея и трябва да пляскаме силно с ръце, за да я съживим(...)" /това ме трогна много силно - обещавам никога да не казвам такава глупост!/
"(...)какво предпочитате да видите - един възрастен човек, който наивно, някак си по детски, вярва в Дядо Коледа или едно дете, което не вярва...?!(..)" - ПЪРВОТО!
---
...Пък нека ни наричат наивници!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
