Какво ли ще стане, ако ей така неочаквано в живота ти нахлуе някой? Но не просто някой, а човек, който познаваш отдавна. Ще попитате тогава как той ще нахлува? Ами малко е трудно за обяснение наистина, но всъщност, ако е стоял достатъчно далеч от теб и в един момент навлезе в твоето съзнание и душа и пусне там корени, то това как бихте го нарекли? Нахлуване ли? Едва ли! Някои ще кажат - поредната коварна измама да ти бъде отнето нещо! Други ще кажат, че се е зародило просто ново приятелство. Но в крайна сметка нека да оставим песимистите и оптимистите да управляват света още малко, преди да ги е изместила новата класа. И понеже споменах нека ви обясня каква е тази нова класа. Ами тя не е двоична като тази на оптимиста и песимиста, а всъщност е троична: имаме реалисти, футуристи, и футурофоби. Реалисти - истинските хора на века - мислят трезво буквално, никога неангажиращо, с правилното решение и на точното място. Футуристи - винаги втренчени напред (което не е никак хубаво), обсебени от това да гледат какво би станало, а не от това какво става. И накрая футурофоби - това са хората живеещи вечно в миналото. Затворени към останалите две класи те винаги виждат в тях нещо повече. Сега сигурно ще попитате защо така смених рязко темата: от приятелство към общество? Защото когато някой нахлуе в нашия живот, то той няма да е от същата класа, а непременно ще е е от някоя от съседните. И това сприятеляване ще постави началото на трансформацията на един от двамата в една от всички класи. И така нека да обобщим - дългият път на приятелството преминава през редица изпитания и доказвания. По-философско от това няма накъде. Но има ли конкретна причина за тези мисли, вече черно на бяло? Всъщност и това е целта на пролога на всяко начинание - да обясни за какво ще става на въпрос. Ами чисто и просто за много неща. Ако ви кажа, няма да ви хареса после. Но пък, ако не ви кажа, няма и да прочетете. И така, в крайна сметка, точно за тези дилеми се разказва. Дали да бъдеш себе си или да предпочетеш маската на страха, измамата, лъжата? Дали да си себе си, или да се опитваш да приличаш на някого? Но дотук с увъртанията. Нека да ви кажа за героите. Защо казах пролог ли? Ами да речем, че всеки един опис на живота започва с пролог. Но няма нужда винаги да е така. А да! А сега героите! Героите това сте вие, това съм аз. Всеки един прочел това може да бъде съвсем спокойно причислен в едно от двете общества и техните класи. Избрахте ли си от кои да бъдете?